Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Но едва беше привършил кратката си реч, и Цамани отсече с красноречива лаконичност:
— Петстотин.
— Й’аллах! — провикна се турчинът и вдигна ръце към небето.
— Й’аллах! — повтори тълпата.
— Петстотин и петдесет! — изписука гласът на Аюб над общата глъчка.
— Шестстотин — отвърна едва сдържащият се вече Цамани.
Сега се вдигна такава всеобща врява, предизвикана от тези нечувани цени, че далалът се принуди да повиши глас и да призове към тишина.
Когато тълпата утихна, Аюб веднага покачи цената на седемстотин.
— Осемстотин! — изръмжа Цамани, като най-сетне се поразгорещи.
— Деветстотин! — отговори Аюб.
Цамани повторно се извърна към него, този път пребледнял от ярост.
— Шегуваш ли се, о, баща на вятъра? — кресна той и възбуди смях с подигравката, скрита в това обръщение.
— Шегаджията си ти — отвърна Аюб с пресилено спокойствие — и шегата ще ти излезе скъпа.
Цамани сви рамене и отново се обърна към далала.
— Хиляда филипа — отсече той.
— Тихо там! — пак се провикна продавачът. — Тишина и хвала на аллаха, който изпраща добри цени.
— Хиляда и сто — каза неукротимият Аюб.
Сега Цамани видя не само че Аюб надвива, но че сам той е стигнал невероятния предел, посочен му от Асад. Той нямаше пълномощия да го надхвърли и не се осмеляваше да го стори, без да се посъветва първо с пашата. Ала напуснеше ли тържището с тази цел, Аюб щеше междувременно да си осигури девойката. Везирът се намери между чук и наковалня. От една страна, ако се оставеше да изгуби наддаването, господарят му можеше да излее разочарованието си върху него. От друга страна, ако прехвърлеше границата, определена тъй лекомислено, че сякаш стоеше извън предела на вероятното, можеше да го сполети не по-малко зло.
Той се обърна към тълпата и яростно размаха ръце:
— Кълна се в брадата на пророка, тоя мехур, пълен с вятър и лой, подиграва всички ни! Той няма намерение да купува. Къде се е чуло да дадат дори и половината от тая цена за една робиня!
Отговорът на Аюб бе красноречив: той извади претъпкана торбичка и я хвърли на земята, където тя падна с лек звън.
— Това е моят поръчител — отвърна той блажено захилен, наслаждавайки се в пълна мярка на безсилния гняв и поражението на своя враг, наслаждавайки се без всякаква загуба за себе си. — Да отброя ли хиляда и сто филипа, о, далал?
— Ако везирът Цамани не дава повече.
— Знаеш ли за кого купувам аз? — изрева Цамани. — За самия паша Асад-ед-Дин, възлюбления на аллаха! — Той се приближи към Аюб с вдигнати ръце. — Какво ще му кажеш, куче такова, като те повика да му обясниш как си се одързостил да платиш повече от него?
Но Аюб остана невъзмутим пред този свиреп гняв. Той разпери дебелите си ръце с бляскащи очи и присвити устни.
— Отде да зная, като аллах не ме е направил всезнаещ! Трябваше да го кажеш по-рано. Така ще отговоря и на пашата, ако ме запита, а пашата е справедлив.
— Не бих искал да съм на твое място, Аюб… дори и с цената на истанбулския трон.
— Нито пък аз на твоето, Цамани, защото те е хванала жълтеница от яд.
Двамата останаха така, втренчени един в друг, докато далалът не ги призова към предстоящата работа.
— Цената сега е хиляда и сто филипа. Ще се признаеш ли за победен, о, везире?
— Щом това е волята на аллаха. Нямам пълномощия да продължавам.
— Тогава за хиляда и сто филипа, Аюб, тя е…
Ала продажбата още не беше свършила. От гъстата и развълнувана навалица при портата прозвуча твърд глас:
— Хиляда и двеста филипа за франкската девойка. Далалът, сметнал, че границите на лудостта са вече стигнати, зяпна сега от ново изумление. Тълпата дюдюкаше, радостно крещеше и ревеше, възторг и подигравка се смесваха и дори Цамани се ободри, когато видя да се явява и друг състезател, който може би щеше да отмъсти заради него на Аюб. Навалицата бързо отстъпи наляво и надясно и през нея на откритото тържище излезе Сакр-ел-Бар. Те веднага го познаха и името му възторжено се понесе из обожаващото го множество.
Варварското му име не значеше нищо за Розамунд, а тъй като стоеше гърбом към входа, девойката не го видя. Ала позна гласа му и потрепери от неговия звук. Не можеше да разбере наддаването, нито целта, която положително се криеше зад него, та да си даде сметка за необикновеното възбуждение на купувачите. Тя смътно подозираше подлите намерения, на които можеше да служи Оливър, но сега, когато чу гласа му, съмнението изчезна и тя разбра. Беше се крил някъде в тълпата, чакал бе от всички състезатели да остане само един и сега се явяваше, за да я купи за себе си — за своя робиня! Розамунд затвори за миг очи и се помоли богу Оливър да не сполучи в намерението си. Всяка друга съдба, но не и тази: беше готова да го лиши дори от удоволствието да я принуди да забие нож в сърцето си, както бе сторила тази нещастна андалузка. Заля я вълна от неизмерим ужас, близък почти до безсъзнание. За миг й се стори, че земята се залюля и раздвижи под краката й. После замайването мина и тя пак дойде на себе си. Девойката чу тълпата да крещи „Машала!“ и „Сакр-ел-Бар!“, а продавачът строго да изисква тишина. Когато най-сетне се смълчаха, Розамунд го чу да възкликва: