Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Съзнавам много добре това — каза Бреке, а тялото й сякаш се възпротиви на допира с неговото.

— Уайрънт възразява ли срещу мен?

— О, не. — Бреке изглеждаше уплашена. — Исках да кажа… Ох, не знам какво исках да кажа. Обичам Уайрънт, но не можеш ли да разбереш. Аз просто не съм родом от Уейр и нямам това… тази… поквара по природа. Аз съм… аз имам задръжки. Ето! Казах го! Имам задръжки и се ужасявам, че мога да ги прехвърля и на Уайрънт. Не мога да се променя и да се приспособя към порядките в Уейра. Аз съм си аз!

Ф’нор се опита да я утеши. Не беше сигурен как да подходи, тъй като това развълнувано момиче бе съвсем различно от кротката сериозна Бреке, която той познаваше.

— Никой не иска и не очаква от тебе да се промениш изцяло. Тогава ти не би била нашата Бреке. Но Драконите не критикуват. Нито пък Ездачите им. А и повечето Кралици са склонни да предпочетат един Бронзов пред останалите и то за дълго…

— Ти все още не разбираш — обвинението й прозвуча като безнадежден вопъл. Никога не бях срещала мъж, който да искам да… да притежавам… — прошепна тя. — Не и по този начин. Не и докато не те видях. Не искам друг мъж да ме притежава. Ще се скова. И няма да мога да помогна на Уайрънт. А аз я обичам. Толкова много я обичам, а тя скоро ще се разгони и аз не мога… мислех, че ще мога, но зная, че ще…

Тя се опита да се освободи от него, но дори с една ръка Кафявият ездач беше по-силен. Хваната в капан, тя започна да се извива със силата на пълното отчаяние.

Той нежно я разтърси и извади ръката си от превръзката, за да погали косите й.

— Няма да загубиш Уайрънт. Различно е, когато Драконите се любят, обич моя. Ти се отъждествяваш с Дракона си, пленена в емоции, които имат само едно разрешение — той здраво я притисна, докато тя сякаш се опитваше да се измъкне, сякаш се страхуваше от него, сякаш искаше да избяга от неизбежно зло. Той се сети за Т’бор и другите Ездачи в Южния и усети отвращение. Тези мъже, които се отдаваха на екзотичните прищевки на Килара, щяха да покварят това неопитно дете.

Ф’нор огледа ниската кушетка и се изправи. Бреке бе в прегръдките му. Той я поведе към леглото и спря, като чу гласове навън. Всеки можеше да влезе тук.

Като все още я притискаше до себе си, той я изведе от Уейра и притисна главата й към гърдите си, за да заглуши протеста й, когато тя разбра намеренията му. Имаше едно местенце зад Уейр-залата, зад локвата на Кант, където папратта растеше сладка и буйна и където те нямаше да бъдат обезпокоявани.

Той искаше да бъде нежен, но Бреке най-неочаквано започна да се съпротивява. Тя го молеше и викаше силно, че щели да събудят Уейрънт. Той не беше нежен, но бе всеотдаен и накрая Бреке го възнагради с такава страст и себеотдаване, сякаш Дракона й правеше същото в небето.