Забавна Библия

Ето какво обаче смущава недостатъчно вярващите хора: как при цялото си могъщество бог не е съумял да се справи с някои от хананейците? След поголовното им изтребване от Иисус те отново израствали като изпод земя в тази необикновена страна.

„Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници“ (Съдии, гл. 1, ст. 19).

Вероятно запасите от камъни, които бог имал в небесата, по онова време вече се свършили. Ако се задълбочим в изучаването на това място от Библията, трябва да помислим как хананейците, спасявайки се благодарение на военните походни колесници, са могли да ги използват: защото придвижването с тях е било съвършено невъзможно в тази страна, изцяло покрита с планини и скали. От историята е известно, че военните колесници били изобретени в равнините. Първи използвали това изобретение вавилоняните и персите, обаче не по-рано от три века след Иисус Навин.

Глава втора и трета от книгата „Съдии“ показват, че на евреите и сега била чужда признателността към бога. Той скоро ги наказал за това с разгром и обръщане в робство. След смъртта на Иисус евреите избрали съдии, които трябвало да ги управляват. Този период от тяхната история не бил особено блестящ. Синовете на израил „оставиха господа бога на отците си, който ги бе извел из земята египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха господа; оставиха господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти“ (Съдии, гл. 2, ст. 12–13).

„И живееха израилевите синове между хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци, и си взимаха дъщерите им за жени… и служеха на техните богове“ (Съдии, гл. 3, ст. 5–6).

За да оценим по-добре тези странни бракове, ще напомним още един път, че шестстотинхилядната еврейска армия под началството на Иисус изтребила вече без милост всички жители на тази страна. Ако Моисей някак си запазил живота на тридесет и две хиляди девственици, неговият приемник не оставил живо нито едно същество: „ни човек, ни добитък“.

„Тогава господ се разгневи силно против израиля и ги предаде в ръцете на Хусарсатема, месопотамски цар, и синовете израилеви робуваха на Хусарсатема осем години“ (Съдии, гл. 3, ст. 8).

Английският критик Вулстон69 забелязва по повод на това, че трябва да се направи избор между историята на съдиите и историята на Иисус Навин: едната от тях е неизбежно лъжлива предвид на това, че между двете „свещени“ книги има поразителни и едно друго изключващи се противоречия. „Невъзможно е — пише той — евреите да са попаднали в робство непосредствено след изтребването от шестстотинхилядната тяхна армия на всички жители на Ханаан. Кой е Хусарсатем, цар месопотамски, който изведнъж оковава във вериги синовете израилеви? Как е дошъл той от своята далечна страна? Защо нищо не е известно за неговия поход? Наистина, в «свещения» текст е казано, че това било наказание божие на евреите, защото те встъпвали в брак с жените от хананейските народи и им давали дъщерите си за жени. Но твърде недостатъчно е да се каже, че победителите са победили благодарение на това, че оставали верни, и че победените били победени само заради своите грехове. Няма ни един див народец, който не би съумял да каже това. И никога не може разумно да се разбере по какъв начин народ, наброяващ четири милиона души, с армия от шестстотин хиляди войни, е можело да бъде поробен в същата тази земя, която той току-що е завоювал. Също така невъзможно е тези внушителни пълчища войни да са изтребили безследно прежните жители и след това брачните връзки да са свързали завоевателите с изтребените народи. Такъв куп противоречия е невъзможно да се защищава.“