Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Е, а сега в книгата „Съдии“ се казва, че след осем години съдията Готониил освободил евреите от робство и че те убили месопотамския цар Хусарсатем (ст. 9–10). Библията обаче не дава никакви сведения за тази борба, която трябва да е била много ожесточена и за която между другото никакви историци никога нищо не са чували.
След четиридесет години (ст. 11–14) евреите попаднали под робството на моавския цар Еглон, макар че според същата тази Библия моавското царство вече отдавна-отдавна е било престанало да съществува, а населението му — мадиамци и моавитци — било нееднократно поголовно изтребвано от евреите.
Моавското робство продължило 18 години. Турнал му край Аод. Този евреин, за когото Библията споменава само това, че „бил левак“, поднасяйки дарове на Еглон, помолил царя да го приеме отделно в „кабинета“ си под предлог, че има да му довери лично някаква тайна. Доверявайки се, Еглон се заключил в стаята заедно с Аод, а последният „забил в корема му“ меча си и се отдалечил, незабелязан от никого (ст. 21–22). Терористичният акт въодушевил евреите; те се разбунтували и „около десет хиляди“ моавитци били убити. В страната настъпил мир за осемдесет години.
„След него (Аод. — В. Ш.) дойде Семегар, Анатов син, който изби шестстотин души филистимци с волски остен; и той също избави израиля“ (Съдии, гл. 3, ст. 31).
После евреите били роби на ханаанския цар Навин. За щастие някоя си госпожа Девора, почтена пророчица, поканила при себе си някой си Варак, разпалила в него мъжеството, както и геройството в 10 000 войници от колената на Завулон и Нефталим и ги повела в бой. Войските на Навин, които командувал „генерал“ Сисара, били насечени на късове при първата среща с войските на Варак и Девора.
Главнокомандуващият Сисара избягал и се скрил в шатъра на Наил — жена на Хевер, когото „свещеният“ автор нарича кенеец. Любезната Наил, на която бог пошепнал две топли думи, сама предложила убежище на Сисара. Тя излязла да го посрещне и казала: „Влез, господарю мой, влез при мене, не бой се“ (Съдии, гл. 4, ст. 18). Тя завила Сисара с покривка и му дала мляко. Сисара заспал. Тогава Наил взела един кол от шатъра и чук, приближила тихичко до него и забила кола в слепоочието му така, че го приковала към земята. „И ето, Варак тичаше след Сисара. Наил го посрещна и му каза: влез, аз ще ти покажа човека, когото търсиш“ (Съдии, гл. 4, ст. 22).
Що се отнася до цар Иавин, евреите не закъснели да убият и него по приетия образец, многократно освещаван от бога. Пророчицата госпожа Девора изпяла по този повод една от най-прекрасните си песни (гл. 5). Ние избавяме читателя от това досадно-благочестиво войнствено каканижене.
Злополуките на евреите и този път не се свършили. Появили се мадиамците (пак призраци!)70, поставили си задача да отровят съществуването на нещастните потомци на Иаков. Последните, макар и да не били, точно казано, в робство у мадиамците, обаче били подлагани на всякакви обиди и опозоряване: когато сеели и дълго работели с надежда за обилна жетва, мадиамците идвали на нивите им върху безбройно много камили посевите пропадали. Те откарвали воловете, магаретата и дребния им добитък и изтъпквали градините. Нещастните евреи уж били принудени да се заселят в планинските пещери, за да оградят собствения си живот от хилядите коварства на бесните преследвачи (Съдии, гл. 6, ст. 1–6).
Всички тези неприятности продължавали седем години, докато най-после доброто боженце, като се съжалило над своя народ, решило да им призове нов герой. А за да бъде примерът по-поразителен, то спряло избора си на немощния юноша Гедеон, който бил толкова слаб и хилав, че трудно работел при баща си. И ето една прекрасна сутрин „ангел господен“ се явил на Гедеон и му казал: „С тебе е господ, силни мъжо“ (Съдии, гл. 6, ст. 12).
70
Мадиамците, както читателят помни, били вече всички избити от Моисей (Числа, гл. 31). Това не пречи на „свещения“ автор отново и отново да ги изважда на сцената.