Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
„Бидейки осведомена — пише този богослов — за божиите замисли да изтреби хананейците и да предаде земята им на евреите, тя не можела да се съпротивяла на това, без да падне в грях против бога; освен това тя е била убедена в благите божии намерения и е знаела несправедливостта на хананейците. По такъв начин тя не е могла да постъпи ни по-справедливо, ни по-разумно.“
Ученият Фрере67 отговорил: „Ако това е така, значи проститутката Раав е била вдъхновена от бога, както и Иисус, което е доста странно. По-скоро трябва да се признае, че тази Раав, като предавала родината си на чуждия варварски народ, е била просто престъпна твар, достойна за най-жестоко наказание.“
Да видим по-нататък. Иисус заповядал да тръгнат на поход срещу Иерихон: затова по-напред трябвало да се премине река Йордан. Жреците, които носели „ковчега на завета“, вървели начело на народа. Те влезли смело във водата, като хора, твърдо уверени, че не може да не стане чудо. Щом намокрили краката си, водите на реката спрели точно като прерязани от невидима преградна стена.
Свещениците останали посред реката, докато не преминал еврейският народ. В памет на това чудо били поставени край река Йордан дванадесет големи камъка. Щом „ковчегът на завета“ бил пренесен на десния бряг, водите отново потекли по коритото си (гл. 3 и 4). Узнавайки за тези чудеса, царете на разните околни народи, чак до бреговете на Средиземно море, изпаднали в отчаяние.
Тук, между другото, бог обърнал внимание на Иисус, че след „изхода от Египет“ обредът обрязване, установен от бога за „вечни времена“, съвсем бил изоставен. Библията не обяснява причините на това странно явление: тя само ни поставя пред свършените факти. Ни един младенец от мъжки пол, роден в пустинята, не бил подложен ма операция. А еврейският народ наброявал тогава общо около 4 000 000 души от двата пола и значи приблизително 2 000 000 мъже. Можете да си представите фантастичното количество кожа, изрязана по заповед на Иисус от детеродните членове. Библията назовава доста образно мястото, където била извършена тази операция, „Хълм на обрезанието“ (гл. 5, ст. 3).
След четиринадесет дена била пасхата и у евреите се оказало достатъчно жито, за да приготвят безквасен хляб; оттогава манната „престанала да пада“ (гл. 5, Ст. 12).
Съгласно божествените разпореждания еврейската армия обкръжила Иерихон и в продължение на шест дена войниците страшно марширували под стените на града, а жреците свирели на духови инструменти. Обсадените били крайно изумени от този военен похват, но не се предавали. На седмия ден, пак съгласно разпореждането, преминали още седем пъти в пълен боен ред около стените, този път с друга, по-силна музика, съпровождана от виковете на целия народ. Тогава рухнали твърдините на града, паднали стените иерихонски.
Иисус заповядал да изтребят всички: мъже и жени, деца и старци, и дори „волове, овце и осли“. Били пощадени само проститутката Раав и нейните роднини, които тя събрала у дома си. „А градът и всичко, що беше в него, с огън изгориха; само среброто и златото, медните и железни съдове предадоха (за да се внесат за господа) в съкровищницата на дома господен“ (гл. 6, ст. 23).
„Възможно ли е — пише лорд Болингброк68 — бог, бащата на всички хора, сам да е водил и съпровождал един варварин, на когото не би искал да прилича и най-кръвожадният людоед? Велики боже! Да дойде от неизвестната пустиня, за да унищожи чуждия град, да изтреби всичките му жители, в това число жени и деца, да изколи всички животни, да изгори къщите и покъщнината тогава, когато самите победители още не са ни кол побили, и да пощади само една долна проститутка, предателка, достойна за изтезание. Тази приказка е не само съвсем безсмислена, но и съвсем отвратителна. Само пиян негодник е могъл да я напише и само пиян глупец може да й повярва.“
Да не забравяме, че авторът на тези думи е бил един от най-видните и почтени мъже на Англия. Като министър на външните работи, лорд Болингброк е бил истинският вдъхновител и създател на прочутия Утрехтски мир, който тури край на дългите кръвопролитни войни на Людвик XIV. Може да се каже, че това е било голямото дело, гордостта на живота му. Той възвърнал мира на Европа, като създал при това условия, възможно по-справедливи за всички държави. Полезно е да се напомнят заслугите на този почтен човек, който краси човечеството и е приложил своя гений да спре взаимното изтребление на народите; това е необходимо, за да се заставят да мълчат фанатиците, които биха искали да видят в приведения по-горе цитат богохулни речи на някакъв непросветен нечестивец. Лорд Болингброк казал за Библията: „Би било хула към бога и обида за хората да се гледа сериозно на това жалко сплитане на измислици, в които всяка дума е или връх на смешното, или връх на ужасното.“
67
Николай Фрере (1688–1749) — френски философ материалист, един от провъзгласителите на епохата на френското Просвещение.
68
Лорд Хенри Болингброк (1078–1751) — английски мислител и политически деец, приятел на Волтер и Дж. Свифт. В трудовете си разкрил маса библейски противоречия, изказал един от първите мисълта за неисторичността на Исус Христос.