Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Дочакали нощта. Тогава той се спуснал с тристате лочещи към мадиамския лагер. Те се промъкнали тихичко към аванпостовете. После, когато всеки запалил свещника си и го поставил в гърнето, Гедеон и войниците му внезапно затръбили с тръбите и с шум почнали да разбиват съдовете си, съпровождайки всичко това с викове, от които по-силно се чувал „свещеният“ лозунг. Разбудени от шума, мадиамците били много изплашени и нищо не разбирайки, малко по малко се изтребили един друг.
По-нататък Библията привежда броя на жертвите на това избиване: двама мадиамски „генерали“ — Орива и Зива, били убити от ефремовци и двама „царе“ — Зевей и Салман, били собственоръчно убити от Гедеон. „Свещеният“ текст гласи: „А Зевей и Салман бяха в Каркора и опълчението им с тях до петнайсет хиляди, всичко, що бе останало от цялото опълчение на жителите от изток; а паднаха сто и двайсет хиляди души мечоносци“ (Съдии, гл. 8, ст. 10).
Излиза, че мадиамците, амаликитяните и другите източни народи, разположени на лагер в долината Изреел, са били 135 000 души. Лагерът е доста внушителен! Разполагането на сто хиляди души изисква повече от 15 квадратни километра площ. Войниците на Гедеон оставали „всеки на своето място“. Следователно, за да се обкръжи лагерът, тристате „лочещи“ е трябвало да се разтегнат във верига с интервали не по-малко от 50–70 метра. Работата била през нощта. Как са могли те на такова разстояние да се виждат един друг и да повтарят заедно жестовете на господин Гедеон, който разбивал глинените гърнета? И в края на краищата, колко жалко впечатление би произвело разбиването на 300 гърнета на линия от 15–20 километра! Триста души, дори да бяха влезли в лагера в сгъстени редици, биха произвели също не много голям ефект на една площ от 15 квадратни километра. А пък те били разпръснати и стояли на външните линии на укрепленията. Ефект, разбира се, никакъв не е могъл да се получи. Хитроумният замисъл на Гедеон не е изиграл в цялата тази история ни най-малка роля. Ако пък той действително е успял да направи нещо, това е просто едно от „прочутите религиозни чудеса“ и нищо повече. Вероятно бог с триста тръби е дигнал такъв шум, както и с триста хиляди; той е усилил хиляди пъти шума от разбиваните гърнета; повторил е виковете на лочещите с необикновено, гръмоподобно ехо. Впрочем Библията не говори за това. Ясно е, че разказът на божествения „гълъб“ такъв, какъвто е — е неправдоподобна, невъзможна и уродлива безсмислица.
Както и да е, след този необикновен военен подвиг Гедеон станал извънредно популярен сред израил. Съотечествениците му предложили царството. Но нашият герой се оказал толкова скромен, колкото и практичен. Той се отказал от царските почести, но скромно помолил: „Дайте ми всеки по обеца от плячката си“. И теглото на златните обеци, които те не отказали да му дадат, било 1700 златни сикли (Съдии, гл. 8, ст. 22–26).
Ние ще узнаем по-нататък, че Гедеон бил многоженец и имал 70 деца (ст. 30). От една държанка, живееща в Сихем, имал син на име Авимелех. Библията съобщава, че един прекрасен ден този Авимелех изклал всичките си братя „на един камък“, с изключение на младия Иотам, който сполучил да се скрие. Жителите На Сихем, много горди със своя земляк, син на Гедеон, го провъзгласили за цар. Но след три години Авимелех загубил популярността си. В столицата му започнало „революционно брожение“, подбуждано от някой си Гаал. Авимелех овладял разбунтувалия се град и избил населението. Вождовете на въстанието се укрили в Сихемската кула. Той я обсадил, а после изгорил.
След известно време Авимелех обсадил също град Тевец; но там получил върху главата си воденичен хромел, който някаква жена хвърлила върху му от крепостната стена. Този голям камък, както всеки се досеща, направил главата на „царя“ на пихтия. Обаче Авимелех успял да повика оръженосеца си и му казал: „умъртви ме, за да не се каже за мене: жена го уби“ (Съдии, гл. 9, ст. 54). За да угоди на царя, юношата го пробол с меча си. Авимелех не бил лишен от честолюбие и показал това дори със сплескан череп.
Така свършил дните си знаменитият син на Гедеон. След него Библията отбелязва господата Тола и Иаир, които били съдии на израил, единият — 23 години, другият — 22 години. За последния Библията отбелязва, че имал 30 синове, които яздели на 30 млади магарета. Освен тази „свещена“ подробност, за тях не е казано нищо повече.