Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Гедеон не повярвал само на думите на ангела, особено когато узнал, че му предстои да освободи израил от игото на мадиамците. „Ако съм придобил милост пред очите ти, дай ми личба, че ти говориш с мене: не си отивай оттука, докле не дойда при тебе, не донеса дара си и ти го не предложа. Той каза: Аз ще остана, докле се върнеш.
Гедеон отиде и приготви козле и погача от ефа брашно; месото тури в кошница, сочивото наля в гърне, донесе при него под дъба и му предложи.
И ангел божий му каза: вземи месото и погачата и ги тури на тоя камък, и излей сочивото. Той така и направи.
Ангел господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачата; и излезе огън от камъка и изгори месото и погачата; и ангел господен се скри от очите му“ (Съдии, гл. 6 ст. 17–21).
Тогава Гедеон повикал десет най-добри слуги на баща си и през нощта отишъл да разруши престола на Ваал и да изсече дърветата на горичката, посветена на мадиамските богове; от тези дървета той направил огън и на него принесъл в жертва на бога цял вол. Велик бил гневът на жителите на града, когато видели, че жертвеникът на Ваал е разрушен и свещената горичка е изсечена. Но понеже Иоас, бащата на Гедеон, не искал да им предаде сина си, жестокият гняв обхванал всички врагове на израил и „всички мадиамци и амаликитяни, и жителите от изток“ се обединили, минали река Йордан и се разположили на лагер в изреелската долина. „И дух господен обзе Гедеон“ (Съдии, гл. 6, ст. 34).
Обаче Гедеон все още се колебаел действително ли бог го е избрал, та чрез него да натупа враговете на израил. Той свикал колената на Манасий, Асир, Завулон и Нефталим, на които най-много разчитал, и се обърнал към бога с молба посредством чудо да му докаже окончателно, че действително го покровителствува.
„И Гедеон каза богу: ако спасиш израиля чрез моя ръка, както ти говори, то ето, ще простра тук, на гумното, едно руно: ако има роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще зная, че ти чрез моя ръка ще спасиш израиля, както говори.
Тъй и стана: на заранта, като стана рано, взе да изцежда руното и изцеди роса от руното цяла чаша вода.
И Гедеон каза богу: не гневи ми се, ако пак кажа и ако само още веднъж направя опит с руното: нека бъде сухо само на руното, а по цялата земя да има роса.
Тъй и направи бог през оная нощ: само на руното беше сухо, а по цялата земя имаше роса“ (Съдии, гл. 6, ст. 36–40).
Ето това са действително свръхбожествени чудеса! Предполагам, че и вие сте възхитени от тях до дълбините на душата си.
Слуховете за тези велики чудеса се разпространили в израил и целият народ пожелал да тръгне да се сражава наред с Гедеон. Но ентусиазмът не траял дълго. Понеже героят казал в едно от своите възвания: „нека страхливите се върнат у дома си“, с него останали десет хиляди души, а всички останали се възползували от разрешението и се върнали, откъдето дошли.
Обаче бог отсъдил, че и тези десет хиляди са твърде много, и по негов съвет Гедеон отбрал шепа храбреци, които трябвало да го съпровождат в похода. Той заповядал на всичките десет хиляди войници да слязат край реката и да пият вода направо от нея. Докато те пиели, той ги наблюдавал с голямо внимание. Въпросът е, че казал „господ Гедеону: който лоче вода с езика си, както лоче куче, него туряй настрана, тъй също и всички ония, които коленичат, за да пият.
И броят на тия, които лочеха с уста от ръка, беше триста души; а целият останал народ коленичеха, за да пият вода.
И рече господ на Гедеона: с тия триста, които лочеха, ще ви спася и ще предам мадиамци в ръцете ви, а целият народ нека си иде, всеки в своето място“ (Съдии, гл. 7, ст. 5–7).
И така Гедеон задържал тристате „лочещи като кучета“, вероятно с тайната мисъл, че в необходимата минута те ще покажат кучешките си зъби. А сега — внимание! Не пропущайте нито едно редче от повествованието за новите библейски подвизи: ще видите, че Александър Македонски, Юлий Цезар, Наполеон са били само хлапета и палета в сравнение с Гедеон, предводителя на армията на негово величество „небесния цар“.
Лагерът на мадиамци е бил на ниско, в долина. Героят разделил своите триста локачи на три отряда. Дал на всекиго по една тръба, глинено гърне и светилник. И им казал: „гледайте мене и правете същото; ето, ще се приближа при стана и каквото правя аз, това правете и вие; когато аз и тия, които са с мене, затръбим с тръба, тръбете и вие с вашите тръби около целия стан и викайте: (меч) господен и Гедеонов!“ (Съдии, гл. 7, ст. 17–18).