Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Иисус пък продължавал благочестивите си подвизи.
„И порази Иисус цялата планинска и южна земя, низините и земята покрай планините и всичките им царе: не остави никого, който да оцелее, и всичко живо предаде на заклятие, както бе заповядал господ, бог израилев“ (Иисус Навин, гл. 10, ст. 40).
Той преследвал всичките останали царе до Сидон и ги избил така, че никой от тях не останал. „На конете им преряза жилите, а колесниците им с огън изгори. В същото време Иисус, като се върна, превзе Асор и царя му уби с меч (Асор пък беше по-преди глава на всички тия царства); и избиха с меч всичко живо що беше в него, като предадоха (всичко) на заклятие: не остана нито една душа; а Асор той с огън изгори“ (Иисус Навин, гл. 11, ст. 9–11). „Дълго време Иисус воюва с всички тия царе“ (ст. 18). „В същото време пристигна Иисус и порази (всички) енакимци на планината“ (ст. 21). „От енакимци не остана (ни един) в земята на синовете израилеви; останаха само в Газа, в Гет и в Азот“ (ст. 22). „Всичко трийсет и един царе“ — завършва Библията описанието на тези благочестиви подвизи на „светия праведен“ Иисус Навин (Иисус Навин, гл. 12, ст. 24).
Дявол да го вземе! Да порази тридесет и един царе! Това е доста много за една страна, която се простира върху няколко десетки километра.
Когато най-после „народите“, населяващи „обетованата земя“, били напълно унищожени, евреите се оказали единствени нейни господари. Останало само да си я поделят. Това било направено. От глава 13 до 21 включително книгата на Иисуса посочва с най-малки подробности кой участък на кое „коляно“ е бил определен. В тези глави срещаме изброяване на огромно количество „градове“. Можем да си съставим ясна представа за тяхното „количество“ дори само от това, че коляното на Иуда получило повече от 100 града, без да се смятат селата. Посочени са имената на всичките тези градове (Иисус Навин, гл. 15, ст. 20–63). Левитите получили 48 града, от които 6 били така наричаните „градове убежища“ (гл. 20–21). Сам бог определил тази цифра за тях: левитите някога, казал той, ще заемат 48 града, пръснати из земята на дванадесетте колена; те ще живеят в тези градове, а предградията им ще бъдат за добитъка. Освен това предградията на градовете на левитите ще имат хиляда лакти в окръжност (Числа, гл. 35). Шестте „градове убежища“ били предназначени да служат за приют на убийци, извършили престъпление без умисъл.
Лорд Болингброк предполага, че тези места в Библията са могли да бъдат написани само от алчен и невеж левит, и то през време на междуцарствието, т.е. много по-късно от времето на Иисус Навин. Ето как този мислител формулира съображенията си: „Никога, дори и в годините на най-високото си могъщество, дори целият еврейски народ не имал 48 укрепени градове. Едва ли е имало такива градове дори при Ирод, единствения могъщ техен цар. Иерусалим от времето на Давид бил единственото място на заселване на евреите, което би могло да се нарича град. Малкият скитнишки еврейски народец нямал никакви градове нито през времето на Иисус, нито дори през времето на съдиите. Дългото изброяване на градовете в книгата на Иисус е само смешна лъжа… Левитът, който направил подправка, когато е писал тези надути глупости, твърди, че на левитите били дадени още 6 града — убежища на убийци. Какво неочаквано, прекрасно поощрение за престъпниците! Не знаеш от какво повече да се възмущаваш — от пустословието за дадените 48 града на жреците в пустинята ли или пък от безсмислеността на устройването на 6 града, които в същата пустиня трябвало да служат за убежище на всевъзможни злодеи.“
В този знаменит раздел се подразбират приблизително 600 града за всички израилеви племена. Наистина, в религиозната фантазия не знае мярка дори и „свети дух“ — вдъхновителят на Библията! Забележете при това, че цялата тази местност има два градуса дължина в най-широкото и два и половина градуса ширина в най-дългото си място, и то в епохата, когато еврейското могъщество е достигнало най-висок разцвет, т.е. съвсем не през време на Иисус.
Когато подялбата била завършена, Иисус сметнал мисията си за изпълнена, поради което и умрял „на 110 години“ (Иисус Навин, гл. 24, ст. 29). До самата си смърт той все изтребвал: главите от неговата книга постоянно повтарят, че при всичките си „блестящи победи“ той не оставял жив ни един от победените народи.
Обаче, това е още по-интересно, след смъртта на Иисус ние срещаме в Библията всичките тези изтребени до последния човек врагове още по-могъщи от когато й да било и дори повече: именно тези народи държат евреите в най-жестоко робство чак до епохата на Саул и Давид.