Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Да се преклоним братя, и да не се учудваме повече на нищо!
Глава двадесет и първа
„Свещените“ подвизи на праведния Иисус Навин, вожда израилски
След смъртта на Моисей вожд на израилекия народ станал Иисус Навин. За ободряване на евреите бог веднага дошъл да навести Иисус и му дал няколко типични за Библията обещания.
„Затова стани, мини през този Йордан, ти и целият този народ, в земята, която аз давам тям, на синовете израилеви.
Всяко място, на което стъпят стъпалата на вашите нозе, ви давам, както казах на Моисея; от пустинята и от тоя Ливан до голямата река, река Ефрат, цялата земя Хетейска, и до голямото море към залез-слънце ще бъдат вашите предели.
Никой не ще устои пред тебе през всички дни на твоя живот; и както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе; няма да отстъпя от тебе и няма да те оставя.
Бъди твърд и храбър, защото ти ще предадеш на тоя народ за владение земята, за която се клех на отците им да им я дам“ (Иисус Навин, гл. 1 ст. 1–6).
Вече не за пръв път от излизането от Египет бог повтарял обещанието, дадено някога на Авраам, Исаак и Иаков. Какво грамадно царство той обещал с клетва да даде на своя народ! Всичките земи между Синайския полуостров, Средиземно море и Ефрат! Това царство трябвало да бъде по-обширно дори от Асирия!64 Но какъв колосален банкрут, какво долно нарушаване на думата си показал бог! Евреите завзели нищожна територия, и то след много мъки. На бреговете на обещания им Ефрат те живели не като господари, а като жалки пленници — в тежко робство у вавилоняните. А тяхна „голяма“ река бил само мършавият Йордан.65
Какво направил приемникът на Моисей в отговор на божията заповед?
„Иисус, син Навинов, прати тайно от Ситим двама съгледвачи и каза: идете, обгледайте земята и град Иерихон. (Двама момци) отидоха и дойдоха (в Иерихон и влязоха) в къщата на една блудница на име Раав, и останаха да пренощуват там“ (Иисус Навин, гл. 2, ст. 1).
Някои преводи на Библията поменават госпожа Раав като съдържателка на кръчма. Но оригиналният библейски текст сочи, че Раав живеела с дохода от женските си прелести. Защо се среща тази неточност в преводите? Не затова ли, че тази Раав фигурира в евангелието сред предците на Иисус Христос?66
„Иерихонският цар прати да кажат на Раав: предай човеците, които са дошли при тебе и са влезли в къщата ти (нощес), понеже са дошли да обгледат цялата земя.
Но жената взе двамата ония човеци, скри ги и каза: идваха, наистина, при мене човеци, но не зная отде бяха те; когато пък на мръкване трябваше да се затворят портите, те излязоха; не зная къде отидоха; спуснете се по-скоро подире им, ще ги настигнете“ (Иисус Навин, гл. 2, ст. 3–5).
След заминаването на царската полиция Раав сключила сделка с двамата шпиони. Тя им съобщила, че страната знае вече за чудесата на еврейското „излизане от Египет“ и че много се страхува от еврейската армия. Те й дали отличителен знак, който трябвало да й послужи за спасяване на живота и дома й през време на предстоящото превземане и изтребване на Иерихон. После шпионите се спуснали през прозореца по въже, понеже къщата на Раав била „на градската стена“ (ст. 9–24).
„Какво го е заставило него (Иисус) — забелязва Волтер — да прибегне до услугите на тази нещастница, щом бог със собствените си уста му е обещал съдействие и помощ, щом той не е могъл да не бъде уверен, че бог се е сражавал за него? Той е бил начело на шестстотинхилядна армия и бил отделил 40 000 човека за превземане на Иерихон, града, който никога не е бил укрепен и принадлежал на народ толкова неопитен във военното дело, че дори столицата си поставил в долина и по този начин се лишавал от възможността сериозно да я защищава. От Иерихон сега са останали само няколко жалки къщурки, в които се приютяват едва към 300 жители“.
За случая Раав богословът Калмет на времето си питал: била ли е виновна в лъжа или не е била, като твърдяла, че еврейските разузнавачи са си отишли, в това време, когато са били у нея. Той намирал, че Раав е постъпила добре.
64
Асирия — една от най-великите държави в древността, простираща се при царете Тиглатпаласар III (745–727 г. пр.н.е.), Салманасар V (727–722 г. пр.н.е.), Саргон (722–705 г. пр.н.е.) и др. от реката Ефоат до Средиземно море и Египет.
65
Йордан (арабите наричат реката Шериаб-ел-Кебир) — най-голямата от малкото реки в Палестина, дълга около 250 км (петнадесет пъти по-къса от Волга — 3 700 км), извира от Сирия и протича по тясна скалиста долина. Плитководна и съвсем не плавателна.
66
Редакторите на Библията смекчават малко посоченото място в „свещеното писание“. В евангелие от Матея (гл. 1, ст. 5) за майка на Вооз се нарича някоя си Рихав. Така с помощта на благочестивото вмъкване на една само буква се опитват да снемат конфузното място в библейския текст.