Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Глава двадесет и трета
Светите съдии Иефтай и Самсон
Безбройните уроци не били от полза за евреите от онова време: през цялото време те проявявали езически наклонности и често изоставяли култа на своя бог — Яхве, заменяйки го с покланяне на други богове, макар изглежда никак да не е трябвало да забравят какво им е струвало поклонението на Ваал, Астарта, телеца и други идоли, към които войнственият библейски бог е бил извънредно ревнив. Като изпаднали пак в идолопоклонство, те били отново наказани с робство: този път били отдадени на амонитяните. Ето следователно евреите падат шести път в робство в страната, завоювана с оръжието на тяхната шестстотинхилядна армия, в страната, всичкото население на която Иисус на времето си вече поголовно изтребил.
След 18 години робство евреите отново намерили „милост“ в очите на бога и той отново им намерил освободител.
„Галаадецът Иефтай беше човек храбър; той беше син на блудница; Иефтай бе роден от Галаада. И жената на Галаада му роди синове. Когато пораснаха синовете на жената, те изпъдиха Иефтая, като му казаха: ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена. Тогава Иефтай побягна от братята си и живя в земя Тов; и при Иефтая се събраха безделници и ходеха с него“ (Съдии, гл. 11, ст. 1–3).
По-просто казано, Иефтай бил главатар на разбойнишка шайка. Бог спрял избора си именно на него.
Справедливостта изисква да се признае, че Иефтай имал едно качество: бил прекрасен баща. Той имал единствена дъщеря и струвало си да се види как я глезил, как я обичал, как я обожавал, как всеки ден я обсипвал със скъпоценни подаръци. Впрочем за него като бандит тези подаръци не стрували особено скъпо.
И ето че съплеменниците му се обърнали към него с молба да поеме върху себе си работата за смъкване игото на амонитяните. Той приел предложението и тръгнал в поход. Известно е, че никакво разбойничество не изключва благочестието: Иефтай се помолил на бога и му дал обещание да принесе в жертва за даруване на победа първия човек, когото той ще срещне при завръщането си в родния град.
За бога, разбира се, няма нищо по-лесно от това, да осигури победата на своето протеже. И понеже, от една страна, старият Саваот възлюбил Иефтай, а от друга — предвкусвал обещаната му жертва, той удесеторил силите на еврейския военачалник, който разпердушинил амонитяните. Били разгромени двадесет града!
Какво било учудването на победоносния герой, когато се върнал в своя град Масифа. Хор на млади девойки „с тимпани и хора“ излязъл да приветствува победителя, а начело на девойките вървяла любимата дъщеря на Иефтай, която, разбира се, нищо не знаела за обещанието на баща й.
Разбойникът няма нищо освен честната дума. Съдбата на девойката била решена. Впрочем тя и сама много охотно се съгласила да бъде принесена в жертва; поискала само два месеца отсрочка, „за да оплаче своето моминство“, и ги получила, защото за девойките на този народ най-голямо нещастие се считало да умрат, без да се отдадат нито веднъж на мъж. Вероятно поради това евреите никога не са имали монахини.
Жертвоприношението станало под председателството на самия Иефтай. Скръб разкъсвала нещастния баща, който се обливал със сълзи. В същото това време някой се пръскал от смях и облизвал пръстите си от удоволствие. Това бил бог. Богословите казват, че той приел девойката в лоното свое. Стар шегаджия!
Обаче как след тази история църковниците смеят да твърдят, че божият народ не познавал жертвоприношения на човеци? Не по-лошо от Молох на финикийците и картагенците богът на евреите, т.е. сегашният официален християнски бог, приемал с удоволствие жертва от човешка кръв и месо, спокойно, без отвращение и естествен ужас, какъвто трябвало да предизвикат приношения от този род.
Иефтай не се ограничил с амонитяните. Той угодил на господа бога още и с изтребването на 42 000 свои съплеменници, които имали лошо произношение. Ефремците, се казва в Библията, произнасяли „са“, „се“, „си“ вместо „ша“, „ше“ „ши“: Иефтай събрал войниците си край брода през река Йордан и там… Впрочем, трябва да приведем оригиналния текст: това място е повече от прекрасно.
„И галаадци завзеха брода през Йордан от ефремци, и когато някой от оцелелите ефремци кажеше: «позволете ми да премина», жителите галаадски му казваха: не си ли ти ефремец? Той казваше: «не». Те му казваха: «речи шиболет», а той казваше: «сиболет», и не можеше иначе да изговори. Тогава те го вземаха и закаляха при брода през Йордан. И в това време от ефремци паднаха четирийсет и две хиляди“ (Съдии, гл. 12, ст. 5–6). Просто, добро и благочестиво!