Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Първо да видим каква защита ще ни предложи владетелят Ка-рак.
Каза го с хаплива насмешка и за да му напомни, че не е забравила какво й бе отговорил снощи.
Но Крейк беше подготвен. Захвърли тоягата и се хвана за рамото на Джорик, а Закут запухтя след тях. Изкачиха се до гората. Крейк никога не бе правил лъкове и очакваше първите му опити да бъдат неуспешни. Докато напредваха бавно, той им обясни какво трябва да направят. След около час се върнаха с цял наръч различни по дължина пръчки и се хванаха за работа.
Следобед Закут се засуети, излезе и след известно време се върна, влачейки една сърна, очевидно горд със своя улов. Там, където другите виждаха само месо и кожа, с която да закърпят обувките си, Крейк виждаше тетива за лъковете. Работата им спореше. Такия бързо се научи майсторски да прикрепва перата на стрелите, а по някое време Закут домъкна още две речни птици, които бе уловил в мрежата си.
След четири дни кулата заприлича на непристъпна крепост. Повечето от изпопадалите камъни бяха на местата си. Изследваха горните две помещения и изхвърлиха оттам огромно количество стари гнезда и останки от леговищата на разни дребни хищници. Такия избра горната стая за себе си и с помощта на своя възстановил се пациент. Никус домъкна огромно количество сладко ухаещи треви, които разстла по пода. Прилепите, идващи по изгрев слънце и отлитащи на смрачаване, изобщо не я притесняваха. Дори вечер тананикаше на снежнобелия бухал, който отказа да напусне любимото си обиталище в най-тъмния ъгъл на покрива.
По реката нямаше никакво движение. Нямаше и нови припаси върху скалата на даровете. Но Джорик и Закут ловуваха, а Крейк опушваше излишното месо, така че в случай на нужда имаха и запаси. Три лъка бяха вече готови и с тях се упражняваха на терасата, като използваха стрели с тъпи върхове.
Джорик имаше точното око на добър стрелец и бързо свикна с новото оръжие. Същото важеше и за Никус. Но Закут възприемаше по-бавно, а кракът създаваше проблеми на Крейк. Такия беше безпогрешна, но рядко склоняваше да стреля. Макар да бе съгласна, че оръжието е отлично, предпочиташе собствените си войнски умения и по цели дни седеше върху стената и разресваше отново и отново с пръсти косите си, докато гледаше тренировките им и подвикваше при всеки успешен удар или се присмиваше на пропуските им.
Ала отсрочката не продължи дълго. Крейк скоро получи първото тревожно предупреждение. Една нощ се събуди от сън, в който тичаше запъхтян през пустинята, подгонен от шайка. Усети, че някакво пагубно въздействие изпълва кулата. Някаква непреодолима сила го подтикваше да излезе навън и да хукне към гората.
Проучи внимателно заобикалящата го тишина. Не беше угнетяващото усещане, което изпита при първото си пристигане. Беше нещо друго. Но какво?
Някой помръдна в мрака.
— Владетелю Ка-рак! — Гласът на Никус бе нисък и дрезгав, сякаш едва се сдържаше да не изкрещи.
— Какво има?
— Лоша работа…
Огромният силует на Джорик изпълни светлия отвор на входа.
— Подновили са преследването — рече той. — Опитват се да ни изхвърлят оттук като плъхове от дупката им.
— И първия път ли постъпиха така? — попита есперианецът.
— Да — изпръхтя Джорик. — Това е любимият им първи ход. Ще ни накарат да изпитаме такъв ужас тук вътре, че всеки ще хукне, накъдето му видят очите. След това ще ни довършат без проблеми.
Крейк не можа да изолира един отделен сноп от тази зловеща енергия. Ужасът се процеждаше през стените около тях. Изпрати сонди във всички посоки, но безуспешно. Нечии крака изприпкаха надолу по стълбите.
— Разпалете огъня, глупаци! — викна Такия. — Трябва да разберат, че си имат работа с хора, които ги познават.
Пламъците осветиха угрижените им лица. Закут милваше несъзнателно едно копие върху коленете си, а Никус и Джорик не откъсваха погледи от вълшебницата, която подреждаше на пода някакви вързопчета с изсъхнали листа и папрат. Тя установи контакт с Крейк.
— Трябва да направим нещо или тези незащитени нещастници ще бъдат изчоплени оттук като орехи от черупките им. Дай ми силата си — сега аз трябва да бъда водач.
Безапелационната увереност в собственото й превъзходство отново го възмути, но този път Крейк вътрешно си призна, че тя има основания. И все пак не се отзова на искането й. Да не може да контролира есперианските си умения и да й ги предостави — подобно насилие винаги го бе плашило и досега бе предпочитал да се самоубие, само и само да не го допусне. А сега тя го молеше за това, и то с пълно право!
— Принудителната капитулация е истинско зло, но ако го направиш доброволно в наша защита, е съвсем различно.