Смъртта на императора

— А как смятате, ще протече съдбата му?

— Тръгне ли си този Макс навреме от страната, нека спасява живота си и честта, че е бил наричан император на Мексико. Забави ли се обаче, той е изгубен.

— Какво трябва да се разбира под думата «изгубен»?

— Правителството на Мексико ще формира процес срещу него.

— Кого да разбирам под думата правителство?

— Мен.

Курт се поклони учтиво.

— Вие ще бъдете президент на Мексико? — Хуарес повдигна вежди.

— «Да бъда» президент? Нима не съм? Кой ме е свалил?

— Наполеон и Макс.

— На това и сам не вярвате. Заявявам, че до няколко седмици цяло Мексико ще ми бъде подвластно. И повтарям. Театралната постановка е изиграна!

— После ще съдите Макс? И какво ще гласи присъдата?

— Смърт чрез куршум.

— Не, мислите ли, че не е така просто да се разстреля член на кралско семейство?

— Ще бъде сформиран съдебен състав — натърти мрачно Хуарес.

— И все пак този съд не бива да изпуска из предвид кой е обвиняемият. Един ерцхерцог от Австрия ангажира съображения, които навярно не е нужно да привеждам.

— Един крадец, клеветник, фалшификатор, убиец, бунтовник или смутител на обществения ред ще бъде наказан, който и да бил той. А колкото по-високо стои по интелигентност, толкова цо-сурово наказание заслужава, след като е престъпил законите, които би трябвало да познава по-добре от всеки друг.

— Това е аксиомата на един строг съдник, но не и на един суверен, имащ чудесната привилегия да помилва.

Хуарес се надигна от стола, прекоси няколко пъти стаята и спря сетне пред Курт.

— Млади човече, вие трябваше да ми съобщите, че желанието на вашето правителство е да проявя милост?

— Отгатнахте правилно.

— Знаете ли, че съм законно избран от мексиканците за повелител на тази страна?

— Да.

— Можете ли да кажете, че съм направил своя народ нещастен?

— Убеден съм в противното.

— Свалил ли ме е моят народ?

— Не, макар че една депутация отиде до Париж при императора…

— Това беше еднд бутафория и шарлатания — прекъсна го рязко Хуарес. — Игра на кукловод, на коята само деца могат да повярват. А знаете ли по какъв ужасяващ начин безчинстваха тук французите?

— За съжаление!

— Те бяха мои неприятели. Срещу Максимилиан фон Хабсбург имам само две неща. Първо, че лековерно се поведе по плановете на един човек, самият станал император с кръв и преврат. И второ, че сега, когато и последният французин напусна страната, в някакво непонятно заслепение Максимилиан не последва незабавно по петите тези, които «крачат начело на цивилизацията». Известен ли ви е прословутият Декрет от 3 октомври?