Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Спря да се колебае, сви наляво и се затича колкото сили имаше към стъпалата, които водеха към терасирания двор между къщите. Там обаче нямаше нито едно подходящо скришно място, затова Лисбет продължи напред и измина разстоянието до следващия ъгъл за време, което би впечатлило дори Каролина Клюфт[40]. После зави надясно, но осъзна, че това е задънена улица, и се обърна на 180 градуса. Точно когато стигна до стената с фронтон на следващата къща, видя Маге Лундин в горния край на стълбата към двора. Продължи напред още няколко метра, като се стараеше да не попадне в полезрението му, и се хвърли с главата напред в един храст рододендрон, който растеше в лехата край къщата.
Чуваше тежките стъпки на Маге Лундин, но не можеше да го види. Лежеше напълно неподвижно в храста, притиснала тяло до стената.
Лундин премина покрай скривалището ѝ и се спря на по-малко от пет метра от нея. Постоя така десетина секунди, преди да продължи да тича напред през двора. Върна се след около минута. Спря се на същото място. Този път остана около половин минута. Лисбет напрегна всичките си мускули, готова веднага да побегне, в случай че бъде открита. Мъжът обаче отново се раздвижи и мина на около два метра от нея. Чу как стъпките му се отдалечават надолу по двора.
МИКАЕЛ СЕ ИЗПРАВИ С МЪКА НА КРАКА. Бе замаян, челюстта и тилът го боляха и усети вкус на кръв в устата от пукнатата си устна. Опита се да направи няколко крачки, но се спъна.
Изкачи се обратно по стъпалата и се огледа. Видя нападателя на Лисбет да бяга стотина метра по-надолу по улицата. Мъжът с конската опашка спря и огледа пространството между къщите, след което продължи да тича по улицата. Микаел се приближи до края на площадката и го проследи с поглед. Мъжът прекоси, тичайки, улица Лундагатан и скочи в микробуса додж, който бе потеглил от входа на блока на Лисбет. Колата веднага изчезна зад ъгъла към Синкенсдам.
Микаел премина бавно по горната част на Лундагатан, като се оглеждаше за Лисбет Саландер. Не я видя никъде. Всъщност наоколо не се мяркаше жива душа и Микаел се удиви колко пуста може да е една стокхолмска улица в три часа сутринта в неделя през март. След малко се върна при входа на жилищния блок на Лисбет в долната част на Лундагатан. Когато подмина колата, при която бе извършено нападението, стъпи на нещо, което се оказа ключодържателят на Лисбет. Когато се наведе, за да го вдигне, забеляза чантата ѝ под автомобила.
Остана дълго на същото място. Чакаше, без да е напълно сигурен как точно трябва да постъпи. Накрая се приближи до входната врата и изпробва ключовете. Нито един не пасна.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ОСТАНА скрита в храсталака в продължение на петнайсет минути, като движеше единствено ръката си, за да види колко е часът. Малко след три чу как някаква врата се отваря и затваря. Този звук бе последван от шум от стъпки по посока на стойката за велосипеди.
Когато в двора отново настъпи тишина, тя бавно се изправи на колене и надникна над храстите. Огледа всички краища и ъгли на двора – Маге Лундин го нямаше никъде. Върна се съвсем тихо обратно на улицата, като през цялото време бе готова да се извърти на сто и осемдесет градуса и да побегне. Спря до парапета, огледа Лундагатан и видя Микаел Блумквист да стои пред входа ѝ. Държеше чантата ѝ в ръка.
Лисбет остана напълно неподвижна, скрита зад един уличен стълб, когато погледът на Микаел Блумквист се плъзна по парапета. Не я видя.
Микаел Блумквист остана пред входа ѝ още близо трийсет минути. Тя го наблюдаваше търпеливо и неподвижно, докато накрая той се отказа и тръгна надолу към Синкенсдам. Лисбет изчака още малко, след като той изчезна от полезрението ѝ, после се замисли над случилото си.
„Микаел Блумквист.“
Умът ѝ не можеше да побере как така се бе появил изведнъж от нищото. Нападението като цяло не будеше кой знае колко съмнения.
„Проклетият Карл-Магнус Лундин.“
Маге Лундин се бе срещнал с русия великан, когото тя бе зърнала в компанията на Нилс Бюрман.
„Проклетият перверзен дъртак Нилс Бюрман.“
„Долният боклук е наел някакъв проклет мъжкар да ме подреди. Въпреки че съвсем ясно му разясних последствията.“
Изведнъж я обзе ярост. Беше толкова бясна, че усети вкус на кръв в устата си. Трябваше да го накаже.
ЧАСТ ТРЕТА
ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА Сряда, 23 март – четвъртък, 24 март
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ взе червената си химикалка и изписа в полето на ръкописа на Даг Свенсон ограден с кръг въпросителен знак и думите „бележка под линия“. Искаше към въпросното твърдение да бъде отбелязан източник.