Пътят на кралете (том II)

— А имахме ли нужда от нови превръзки?

— Хмм, не. Но знаеш какъв е татко. Дразни се, когато дори и малко свалим нивото.

— И затова похарчи една от онези сфери. Които пазеше месеци наред и двамата с градоначалника си блъскаха главите заради тях.

Да не споменаваме, че първо стигна дотам да ги открадне, помисли Каладин. Но ти знаеш всичко за това. Погледна Тиен, който отново се взираше в небето. Доколкото Каладин знаеше, брат му още не беше открил истината.

— И така, баща ви се противопоставяше толкова дълго, само за да се пречупи накрая и да похарчи една сфера за превръзки, от които ние няма да имаме нужда в продължение на месеци.

Тя целеше нещо. Защо баща му изведнъж реши да…

— Той кара Рошоне да си мисли, че е победил — рече Каладин изненадано и отвърна на погледа й.

Хесина хитро се усмихна.

— Рошоне би намерил начин накрая да получи възмездие. Няма да му е лесно. Баща ви има високо положение като гражданин и има право на разследване. Той спаси живота на Рошоне, а много хора могат да свидетелстват, че раните на Рилир бяха жестоки. Но Рошоне би открил начин да отмъсти. Освен ако няма усещането, че ни е пречупил.

Каладин се обърна към имението. Макар то да се криеше зад завесата на дъжда, той успя да различи палатките на армията, която лагеруваше в полето под господарската къща. Какво ли е да живееш като войник, често да се излагаш на бурите и дъждовете, на ветровете и вихрушките? Преди Каладин щеше да полюбопитства, ала сега животът на копиеносец вече не го привличаше. Умът му беше пълен с диаграми на мускули и списъци на симптоми и болести.

— Ще продължим да харчим от сферите — каза Хесина. — По една на всеки няколко месеца. Отчасти за да преживяваме, макар че моето семейство предложи припаси. Но по-скоро, за да продължи Рошоне да мисли, че се огъваме. И тогава ще те отпратим. Неочаквано. Ти ще заминеш, а сферите ще са на сигурно място в ръцете на ардентите, за да се ползват като стипендия през годините, когато учиш.

Каладин разбра и примигна. Не губеха. Побеждаваха.

— Помисли само, Каладин! — рече Тиен. — Ще живееш в един от най-великите градове в света! Ще бъде толкова вълнуващо. Ще бъдеш учен мъж, като татко. Ще имаш писари да ти четат от всяка книга, която си пожелаеш.

Каладин отметна мократа коса от челото си. От Тиен това звучеше по-великолепно, отколкото той мислеше. Тиен, разбира се, можеше да изкара и някоя тинеста локва великолепна.

— Вярно е — додаде майка му, все още загледана в небето. — Можеш да учиш математика, история, политика, тактика, природни науки…

— Не са ли това неща, които се учат от жените? — попита свъсено Каладин.

— Учат ги светлооките жени. Но има и мъже учени. Макар и не толкова много.

— И всичко това, за да стана лекар.

— Няма да ти се налага да ставаш лекар. Животът си е твой, синко. Ако поемеш по пътя на лечителя, ние ще се гордеем. Но недей да се водиш от чувството, че трябва да преживееш живота на баща си вместо него. — Тя сведе поглед към Каладин и примигна да отпъди дъждовната вода от очите си.