Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Не се приближавай!
— Беки… — Рупърт помъчи да се овладее и успя. Дишаше тежко. — Съжалявам, изгубих контрол.
— Точно така. Всичко между нас е свършено.
Той пребледня:
— Скъпа, моля те. Казах, че съжалявам. Наистина. Нека поне ти обясня.
Изглеждаше толкова искрен, че за миг Беки се разколеба.
— Беки!
Викът долетя откъм улицата. Тя погледна надолу към стълбите и видя в преддверието Шарън, която се канеше да се качи горе. Разкаяното изражение на Рупърт изчезна. Мина покрай Беки и изкрещя:
— Не мисля, че е добра идея да се качиш, Шарън. Имаме личен разговор.
Шарън, озадачена, погледна приятелката си.
— Казах ти да се махаш! — сопна й се Рупърт.
Беки се обади тихо:
— Рупърт, престани. Време е ти да си тръгнеш.
Очите му срещнаха нейните и той забеляза стаения гняв в погледа й. Рязко си пое дъх.
— Много добре. — Сега и неговият глас стана също толкова тих. — Ще ти се обадя по-късно и ще изгладим всичко.
„О, аз ще се справя“, помисли си Беки. Разтреперана, тя се отдръпна, за да му направи път да излезе. Рупърт взе палтото си от закачалката на вратата и слезе надолу, подминавайки Шарън, без дори да я погледне.
Тя изтича по стълбите и притисна ръка до устата си. Беки невярващо докосваше с пръсти бузата си. Бялата следа от ръката му вече бе изчезнала и сега бе заменена от ярка червенина.
— Ударил те е? Добре ли си?
— Добре съм.
— Копеле! — изръмжа Шарън. — Трябва да се обадиш в полицията.
— Заради един шамар ли? Не ставай глупава. — Беки потърка удареното, надявайки се следата да изчезне, но вече усещаше как на мястото се появява оток. — Доста силно удря като за толкова слаб човек.
— Защо го направи?
— Казах му, че се каня да даря Феърфийлд на Националния тръст.
Очите на приятелката й се разшириха, после тя избухна в смях:
— Какво си му казала? О, господи, и на мен ми се искаше да се изправиш срещу него, но не по този начин. Не точно сега.
— Каза ми, че съжалява. Помоли ме да изслушам обясненията му.
— Няма никакво обяснение. Не можеш да се връзваш на номерата му непрекъснато. Той…
— Успокой се. — Беки говореше тихо, но усещаше как в очите й напират сълзи. — Никога не съм разбирала жените, които остават при мъже, които ги бият. Няма да се върна при него. Но може би бях прекалено рязка. Знам колко важни са за него къщата и семейството. Не че това извинява постъпката му.
— Мислиш, че става въпрос за запазването на семейната чест ли? — изсумтя презрително Шарън. — Направо ми се ще да ти нашляпам задника с камшик. Няма да ти струва скъпо.
— Каза, че ще ми се обади по-късно тази вечер.
— Тогава нека остана с теб. Ще се обадя на Джак…
— Няма нужда. Мога да се справя с Рупърт — каза Беки, внезапно обзета от силно желание да остане сама. Шарън бе добра приятелка, но не можеше да й помогне да преодолее случилото се. Тя беше способна да разкара Рупърт, но не можеше да каже на Беки къде ще намери друг мъж, който да означава толкова много за нея.
Сърцето вече я болеше много повече от лицето. Шарън схвана намека и внимателно прегърна Беки.
— Само заключи вратата си, обещаваш ли?
— Обещавам — отвърна Беки, но не се тревожеше за това.
Рупърт мразеше сцените. Нямаше да се опита да разбие вратата на апартамента й. Целуна Шарън по бузата, което тя прие като поредния навик на янките, изпрати я до долу, после се качи и извади от фризера пакет грах, който притисна до бузата си. Въпреки това щеше да й остане голяма синина. Зачуди се какво ли да измисли, за да обясни това в офиса.
Напълни ваната, защото изведнъж се почувства омърсена. Избърса сълзите, които се стичаха по бузите й, но нямаше полза. Рупърт беше толкова забавен, беше я разсмивал, беше успял да я отърве от леля Виктория и й беше намерил повече приятели, отколкото можеше да си мечтае. Беки гледаше реалистично. Знаеше, че повечето от тези „приятели“ ще я изоставят сега. Но си спомняше колко мразеше първите си дни в студената, мрачна и разтърсвана от стачки Англия, а Рупърт й бе показал цял един свят, който Шарън не познаваше. Ромео и Жулиета. Каква ирония! Наистина ли беше толкова лошо? Една част от нея копнееше да му прости и не искаше да приеме края. Ами ако я бе ударил, защото е разгневен от предателството й към семейството? Тя имаше власт да разруши всичко, принадлежало на Ланкастър поколения наред. За нея семейството също бе важно. Можеше да разбере чувствата му.
„А казаното от Шарън? — обаждаше се по-циничната й половина. — Виж само колко много пишат за него във вестниците. Теб те няма никъде. Цялата реклама на компанията е за него и «неговата» «Ланкастър Холдингс». И наистина ли е толкова важен този малък хотел? Или е само средство да те държи далеч от централните офиси на компанията?“