Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Не, не мога повече - каза тя и се облегна на възглавниците. - Стомахът ми ще се пръсне.
С усмивка на устните, той взе подноса с чиниите и го остави на нощното шкафче, а после отново седна до нея. Нямаше го през по-голямата част от деня и тя предположи, че е бил зает. Беше благодарна, защото успя да поспи. С всеки изминал ден изтощението я обземаше с по-голяма сила. Усещаше как болестта става все по-силна, а тя - по-слаба. Тялото й трябваше да полага усилия, за да се справи с всекидневието, болките, макар и слаби, се появяваха и изчезваха внезапно. Синините също се бяха върнали - черни и сини кръгчета разцъфтяваха под кожата й с тревожна бързина. Рейдж изпита ужас, като ги видя. Беше убеден, че я е наранил по време на секса. Трябваше доста да го убеждава, за да го накара да разбере, че вината не е негова.
Мери насочи вниманието си към Рейдж. Не искаше да мисли за болестта, нито за прегледите, които й предстояха съвсем скоро. Господи, той не изглеждаше по-добре, макар да кипеше от енергия и да не губеше сили като нея. Беше неспокоен. Седнал на леглото до нея, търкаше бедрата си с длани - като че ли имаше обрив, причинен от отровен бръшлян или варицела.
- Мери, ще ми позволиш ли да направя нещо за теб?
Макар сексът да бе последното, което би й хрумнало, тя изгледа бицепсите, които издуваха черната му риза.
- Мога ли да избера какво да бъде?
От гърлото му излезе тихо ръмжане.
- Не бива да ме гледаш така.
- Защо?
- Защото ми се иска да те покрия с тялото си.
- Не се бори с желанието си.
Зениците му проблеснаха в бяло - като две миниатюрни зарчета. Това бе най-странното у него. От очите му внезапно започваше да струи бледа, слаба светлина.
- Защо става така с очите ти? - попита Мери.
Мускулите на раменете му изпъкнаха, когато постави ръце върху бедрата си и се стегна. После се изправи рязко и закрачи из стаята. Тя усещаше енергията, която се излъчваше от него.
- Рейдж?
- Няма нужда да се тревожиш.
- Твърдата и гневна нотка в гласа ти ми подсказва, че може би има.
Той й се усмихна и поклати глава.
- Не. Няма. А сега да се върнем на въпроса какво искам да направя за теб. Нашата раса разполага с добър лекар. Името му е Хавърс. Ще ми позволиш ли да му осигуря достъп до медицинското ти досие? Може би нашата наука ще успее да ти помогне.
Мери смръщи вежди. Лекар, който е вампир. Алтернативна терапия.
Да, но какво би могла да изгуби?
- Добре. Само че не знам как да направя копия...
- Брат ми Ви е бог в областта на компютрите. Може да пробие всякакви защити, а повечето от документацията трябва да е онлайн. Имам нужда само от имената на болниците и датите, ако ги помниш.
Той взе лист и химикалка и тя му продиктува клиниките, където се бе лекувала, както и имената на лекарите. След като записа всичко, той остана втренчен в листа.
- Какво? - запита тя.
- Списъкът е толкова дълъг. - Вдигна поглед към нея. - Много ли беше зле, Мери?
Първият й импулс беше да му каже истината, че е преминала през две сесии химиотерапия и присаждане на костен мозък. И че едва ги е преживяла. Но после се сети за изминалата нощ, когато бе изгубила контрол над чувствата си. В момента бе като сандък с динамит и болестта й изглежда беше идеалният детонатор. Последното, от което имаше нужда, беше отново да потъне в отчаяние. Нищо добро не беше станало последните два пъти, в които беше загубила самообладание. Първия път се бе разплакала пред него. Втория... Това, че го бе ухапала по устната, бе най-незначителната част от случилото се.
Сви рамене и макар да не искаше, излъга:
- Не беше кой знае какво, но се радвах, когато свърши.
Той присви очи.
И точно тогава някой почука на вратата. Погледът на Рейдж не трепна, независимо че почукването бе доста настоятелно.
- Някой ден ще се научиш да ми имаш доверие.
- Но аз ти вярвам.
- Глупости. Ще ти подскажа нещо. Не обичам да ме лъжат.
Силните удари бяха подновени.
Рейдж отвори вратата, готов да каже на чукащия, независимо кой беше, да върви по дяволите. Имаше чувството, че на двамата с Мери им предстои спор и искаше да приключат с разногласията.
От другата страна стоеше Тор. Имаше вид на зашеметен с парализиращ пистолет.
- Какво ти се е случило? - попита Рейдж, пристъпи в коридора и притвори вратата.
Тор подуши въздуха, който идваше откъм спалнята.
- Господи, маркирал си я, нали?
- Имаш ли проблеми с това?