Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Залюля леко бедра, повдигна ги към нея и отметна косата й назад с големите си длани.
- Няма още дълго да издържа на огъня, който ме изгаря. Издигаш ме до небесата. Но докато мога да се контролирам, искам да любя тялото ти с моето.
Движеше бедра нагоре и надолу, издърпваше се навън, плъзгаше се вътре. А тя се топеше около него. Удоволствието беше дълбоко и безкрайно. Плашещо.
- Целува ли жените, с които прави секс тази вечер? - запита тя грубо.
- Не, никога не ги целувам. Не искам. И няма да търся повече други жени, Мери. Докато си част от живота ми, ще намеря друг начин да запазвам самоконтрол. Не искам никоя друга освен теб.
Тя го остави да смени положението на телата им. Сега той беше върху нея и горещата му и масивна възбуда я изпълваше. Целуна я нежно, погали я с език, приласка я с устни. Беше безкрайно нежен, макар да бе огромен и да притежаваше сила, която можеше да я разполови.
- Няма да продължавам, ако не ме искаш - прошепна, заровил лице във врата й. - Ще се отдръпна веднага.
Тя прокара длани нагоре по гърба му и почувства потрепването на мускулите му и повдигането и спускането на ребрата му при всяко вдишване и издишване. Пое си дълбоко дъх и долови прекрасен, еротичен мирис. Тъмен и загадъчен, пикантен и сластен. И почувства влагата между краката й - като че ли ароматът бе докосване или целувка.
- Каква е тази възхитителна миризма?
- Аз - прошепна той с устни, долепени до нейните. - Така става, когато мъжкият вампир се обвърже. Нямам контрол над това. Ако ме оставиш да продължа, ароматът ще погали кожата ти, ще се вплете в косата ти и ще проникне в теб.
Като каза това, той влезе с тласък дълбоко в нея. Тя изви тяло, за да усети по-добре удоволствието и остави горещината да обгърне цялото й тяло.
- Няма да мога да преживея още една такава нощ - каза тихо и печално. Повече на себе си, отколкото на него.
Той застина напълно неподвижен, после хвана ръката й и я постави върху сърцето си.
- Никога повече няма да докосна друга жена, Мери. Кълна се в честта си.
Погледът му беше сериозен и тя разбра, че може да разчита на дадената дума. Но облекчението, което изпита, предвещаваше проблеми.
- Няма да се влюбя в теб - каза. - Не мога да си го позволя. Няма.
- Всичко е наред. Моята любов е достатъчна и за двама ни. - Отново проникна дълбоко в нея, изпълни я.
- Но ти не ме познаваш. - Захапа го нежно по рамото, а после засмука леко плътта му. Специалният аромат изпълни устата й, вкусът на кожата му бе като музика за езика й.
- Напротив. - Той се отдръпна и я погледна убедително с ясните си и чисти очи. - Ти ме предпази от слънчевите лъчи, срещу които съм беззащитен. Погрижи се за мен, въпреки че се страхуваше. Даде ми храна. Знам още, че си воин, че си надарена с огромни сили за оцеляване, че си уокър. И че гласът ти е най-прекрасният звук за ушите ми. - Целуна я нежно. - Знам всичко за теб. И всичко, което виждам, е красиво. Мое.
- Не съм твоя - прошепна тя.
Отричането не го смути.
- Прекрасно. Щом не мога да те имам, ти ще си тази, която ще взема. Вземи ме целия или част от мен, както пожелаеш. Само, моля те, вземи нещо.
Тя го погали по лицето и каза:
- Не се ли страхуваш от болката?
- Не. Но ще ти кажа от какво се страхувам най-много. Да не те изгубя. - Спря поглед на устните й. - Искаш ли да престана? Защото ще го направя.
- Не. - С отворени очи, Мери съедини устните си с неговите и плъзна език в устата му.
Рейдж потрепери и започна да се движи с непоколебим ритъм - проникваше, а после се отдръпваше. И пак, и пак...
- Чувствам, че си създадена за мен - каза той, а тласъците и ласките само потвърждаваха думите му. - Съвършена си.
Прекрасният чувствен аромат, който се излъчваше от тялото му, се засилваше с нарастващата мощ на движенията му и накрая тя нямаше сетива за нищо друго освен за него.
Извика името му, като стигна до върха, и почувства, че той прехвърли билото заедно с нея. Освобождението му бе мощно като тласъците му, тялото му потръпна и се изля в нейното.
След това легнаха настрани, с лице един към друг. Той я притисна към себе си толкова силно, че долавяше ударите на сърцето му.
Затвори очи и заспа, изтощена. Сънят й бе така дълбок и безпаметен, че можеше да се сравни със смъртта.
29
Същата нощ, когато слънцето залезе и щорите се вдигнаха, Мери реши, че би могла да свикне със секса. Но не и с храната - не можеше да хапне и залък повече. Постави пръсти върху ръката му, за да спре вилицата с картофеното пюре, която се приближаваше към устата й.