Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Възможно е — ме му остана длъжна Изабел и гордо вдигна чело, — но тогава ще се окаже, че сводник на тази държанка сте били вие, господине, защото само бог знае колко много настоявахте за този брак!
Жофроа дьо Комон пребледня и тогава баща ми, комуто думите „прогонва“ и „държанка“ бяха причинили също толкова болка, колкото и на Изабел, стана и рязко, но все пак достатъчно вежливо рече:
— Госпожо, този разговор бе мъчителен за вас и затова ще го прекратим. С ваше позволение ще ви съпроводя до стаята ви.
— И сама ще стигна дотам! — отвърна Изабел троснато и със сълзи на очи, но несломена и неусмирима; завърти се на пети и като почукваше с бастуна си по пода, напусна библиотеката с величествено полюшване на широката си пола.
Изабел остана все така непреклонна, здраво вкопчила се във вярата на дедите си, като при това отблъскваше всеки опит за споразумение, тъй че свадата между нея и баща ми се проточи месеци и години наред. Тя всъщност избухна и продължи с нестихваща сила от 23 декември 1560-а до 15 април 1563-а, разтърсвайки Мепеш из основи. Семето на несговор и едва ли не вражда, хвърлено от тази ожесточена разпра в нашата толкова подредена и сговорна дотогава община, не само отвори пропаст между двамината съпрузи, не само разедини прислугата и обърка децата, но на моменти — особено когато се подхващаше спор трябва ли, или не, Франшу да бъде уволнена — всяваше раздор и в самото побратимство.
Въпреки фасоните си, въпреки своята свадливост и раздаваните с повод и без повод удари с бастун, Изабел умееше да печели обичта на камериерките си, та и Франшу, както преди нея Като, само подир няколко месеца, кажи-речи, вече благоговееше пред майка ми. Ето защо, когато убедените в леснотата на начинанието си побратими и пастор Дюроа се заеха след господарката да обърнат във вяра и прислужницата, те бяха безкрайно изненадани, удряйки на камък. Скръстила червени ръце на валчестите си гърдища, Франшу дръзко и недвусмислено заяви — позовавайки се при това на Девата и де що светия имаше, — че не ще и да чуе злодумствата, докарали Госпожата до сълзи, че обича Госпожата и желае да живее и умре с вярата на Госпожата. И тази й решимост никой не успя да разколебае нито с добро, нито с лошо.
Нечуваното упорство на простодушната камериерка силно разгневи баща ми, но дълбоко в себе си той бе трогнат от всеотдайната и привързаност към нейната господарка и затова жестокото предложение да я уволнят начаса, което Совтер направи след излизането на Франшу, го завари твърде неподготвен. Той се начумери и рязко възрази, че би било нечовешко да лишат Изабел от камериерката й точно сега, когато и без туй се чувства толкова самотна в Мепеш, и че освен това вземането на всяко решение, засягащо прислужницата на жена му, е само и единствено негово право. Сетне се врътна и напусна стаята, оставяйки Совтер дълбоко засегнат както от тона, така и от погледа, и от думите му.
Ето как към голямата свада се прибави и една малка, този път между двамината побратими, която не мина безболезнено както за единия, така и за другия и продължи цял месец. Защото Совтер много скоро поднови атаката си, но вече подкрепен от пастор Дюроа. Те надълго и нашироко се разпростряха върху достойния за окаяние пример, който Франшу щяла да даде на цялата прислуга и преди всичко на Барберин и Малигувица, дето не само че все още били силно привързани към папистките суеверия, но и искрено се възхищавали от непокорството на господарката си. Тази гнила ябълка щяла да опропасти цялата кошница и да доведе до оформянето в Мепеш на женско съзаклятие, поддържащо повече или по-малко открито Изабел, а това несъмнено щяло да окаже пагубно влияние както върху децата, така и върху мъжете. И ако човек можел напълно да се осланя на благоразумието на Изабел в отношенията й с Машата, то нямало ли кюрето да се възползува от изповедта, за да измъква от наивната Франшу всички интересуващи го сведения и тутакси да ги донася на сарлатския епископ, който така щял да бъде осведомяван седмица подир седмица за всичко, случило се в Мепеш?
Накрая тези доводи надделяха упорството на баща ми, но тъй като сърце не му даваше да изхвърли Франшу на пътя (още повече, но туй без зла умисъл, че изпитваше слабост към нея), той й намери място при една знатна сарлатска хугенотка, която я прие много благосклонно, спечели обичта й и за по-малко от месец я направи протестантка. Баща ми беше толкова щастлив от тази развръзка, че идеше ли в Сарлат, никога не пропускаше да навести бившата ни камериерка и да й отнесе някое дребно подаръче, при което с присъщата си сърдечност я потупваше по яките червени ръце и току лепваше по някоя звучна целувка на свежите й бузи. И макар да го правеше съвсем непринудено и открито, а при това и нерядко в мое присъствие, аз все пак се удивлявах донейде, защото отлично си давах сметка, че в Мепеш той никога не би си го позволил.