Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Сега новият ден започваше с внезапен обрат. Измъкнаха ги половин час по-рано от палатките и те видяха, че всички в лагера бързо се отправят към офицерската постройка. Последваха ги и бяха пресрещнати от един войник — казваше се Пери и беше от Уиткомб.
— Стройте се зад мен. Без разговори!
Шестимата се наредиха в обичайния ред — Биго начело, Шо Пи накрая, между тях Били, Луис, Ру и Ерик. Стигнаха до сградата точно когато вратата се отвори и излязоха Калис и дьо Лунвил.
Дьо Лунвил вдигна ръка за тишина и каза:
— Всички да слушат!
— Разкрити сме — каза Калис. — Тази нощ са убили двама от нашите постови.
Между мъжете в черно се разнесе мърморене и дьо Лунвил отново махна за тишина. Калис продължи:
— Всички знаете какво да правите. Веднага вдигаме лагера.
Трийсетте мъже в черно се спуснаха към палатките, повечето от войниците също се разтичаха. Фостър се обърна към Пери, даде му нареждания и войникът махна на шестимата затворници и викна:
— Хайде с мен, разбойници такива!
Отведе ги до една голяма палатка до ковачницата и нареди:
— Намерете си дрехи по мярка. Бързо!
Влязоха и видяха какви ли не дрехи. Ерик събу ботушите, панталоните и туниката си, захвърли станалото на парцали сиво облекло и се присъедини към останалите, които ровичкаха из купа, като търсеха подходящи облекла. Луис и Били, както и Шо Пи, намериха бързо какво да облекат, защото бяха средни на ръст. Но Ру, заради дребния си ръст, а Биго и Ерик поради грамадните си размери, търсиха по-дълго, докато успеят да намерят нещо подходящо. Накрая всички бяха облечени в чисти дрехи. Ерик откри тъмносиня блуза с отворена яка и дълги ръкави и моряшки панталони — единственото нещо, което му бе по мярка. След няколко опита се отказа да набута широките крачоли в ботушите и ги остави да висят отвън.
Избухналият смях го накара да се обърне. Всички бяха наобиколили Ру.
— Само това ми става! — каза той. Ризата му — с ярък червен цвят — беше отворена до кръста. Нещата се влошаваха и от това, че панталоните му също бяха яркочервени.
— Тогава вземи нещо, което не ти е по мярка — каза Ерик и се помъчи да не се разсмее.
Ру захвърли циркаджийската риза, потърси нещо друго и откри бяла туника, която му беше малко широка. Натъпка я в панталона си и Ерик кимна.
— Вече изглеждаш само малко, а не ужасно смешен.
— Червеното е любимият ми цвят — каза Ру и се засмя.
— Излизайте! — викна Пери и шестимата се измъкнаха от палатката. — Вървете до ковачницата и се качете на последния фургон. След вас ще има двама конници с лъкове, така че не си въобразявайте, че ще можете да се измъкнете. И скрийте тия примки под дрехите си. — Той се обърна и тръгна нанякъде.
Шестимата затворници бяха свикнали — както се изискваше от тях — да носят през цялото време въжените клупове над облеклата си. След смяната на дрехите ги бяха сложили отново, но сега се постараха да ги скрият.
Биго едва натика примката под тясната си туника.
— Малко издува яката ти, за да си напълно по модата, приятелю — каза Луис. — Но и така става.
Ерик бе забелязал, че Луис освен арогантен и с избухлив характер е и доста суетен, но все пак харесваше родезиеца. Луис беше обръснал сивата си брада, но бе оставил мустаците и дългата си до раменете коса. Въобще се държеше малко като паун — дрехите му бяха избрани по модата въпреки ограничения избор и Ерик подозираше, че Луис неслучайно говори толкова за мода и че сигурно е бил близък до някой двор, преди лошият му нрав да го провали. Луис не говореше нищо за миналото си, но веднъж бе споменал, че бил приятел със сина на херцога на Родез.
Тръгнаха към ковачницата и Ерик видя как бързо изнасят наковалнята и другите инструменти — накъдето и да погледнеха, хората бързо заличаваха всички следи от човешко присъствие. В лагера бяха дошли и работници — може би от Крондор, — които вече разрушаваха трите сгради. Фостър ги чакаше при ковачницата и им посочи да се качат в определения фургон. Двама пазачи седнаха на капрата, а други двама се качиха след затворниците и седнаха. Трета двойка стражници на коне — застана зад фургона и потеглиха.
Ерик огледа другарите си. Ру изглеждаше уплашен от значимостта на това, което ставаше. Луис и Биго наблюдаваха всичко внимателно. Били беше някак развеселен, а Шо Пи бе вперил поглед в празното пространство.
Някои от мъжете, в които Ерик разпозна хората, облечени в черно, сега бяха нагласени, както и затворниците, в различни цивилни дрехи — от почти парцаливи облекла до благороднически костюми. Някои яздеха, други пътуваха в колите, а десетина напуснаха лагера пеша. Приближиха още двама конници и Ерик видя, че това са Робер дьо Лунвил и ефрейтор Фостър.