Портата на дявола

С Джо трябваше да се обадят, колкото се може по-бързо. Щом стигнеха до повърхността, щяха да могат да използват късовълновото радио за връзка с „ Арго”, който беше на четирийсет и осем километра оттук, в пристанището на Санта Мария.

Помисли си за мъртвите френски учени и се зачуди защо не са били отведени, после си спомни, че явно се бяха съпротивлявали. Предположи, че всички учени ще бъдат изправени пред избор – да се бият или да се предадат. Повечето ще се предадат – останалите ще умрат.

Зачуди се какво ли е станало с Катерина. Надяваше се тя и „наставникът” ѝ от правителството вече да са на летището и да се качват на самолета.

– Дванайсет метра – чу се гласът на Джо.

Кърт отпусна леко лоста. Ако изскочеха на повърхността с пълна скорост, щяха да поемат въздух и може би дори да преобърнат подводницата.

Той я изправи и тогава излезе на повърхността.

– Обади се! – нареди на Джо.

Не беше нужно да му казва. Вече чуваше как Джо натиска превключвателите и жуженето от изпъването на антената.

– „ Арго”, тук е „Баракуда”! – каза Джо. – Моля, обадете се! Имаме спешно съобщение.

Докато чакаха, Кърт спря подводницата. Тя беше проектирана да лети под водата, но не се справяше така добре на повърхността.

– „ Арго”, тук е „Баракуда”!

Отговори им капитан Хейнс, което беше изненадващо, но разбираемо, защото сигурно ги бе чакал цяла нощ.

– Джо, тук е капитанът – чу се гласът на Хейнс. – Слушайте, ние имаме проблеми. Опитваме се да…

Чу се рязко изпращяване и капакът на кокпита внезапно бе покрит с трапчинки и вдлъбнатинки. Вляво от тях приближаваше сянка. Отново нещо изпращя и Кърт осъзна, че това е изстрел. Този път видя как на лявото крило се появява дупка.

Запали двигателя и обърна подводницата надясно. Видя една моторна лодка да се устремява към тях, сякаш се готвеше да ги разцепи на две. Нямаше избор, насочи носа надолу и потънаха. Водата вече нахлуваше през малките дупчици в капака. Лодката мина над тях с рев и изблъска „Баракуда” настрани.

Кърт погледна надясно и видя, че малкото крило, което действаше като рул, е откъснато от корпуса. Усещаше как водата се събира в краката му, малката изящна подводница ставаше все по-тромава.

Дръпна лоста назад и „Баракуда” се изви нагоре, разкъса повърхността и се плъзна по една вълна, преди да се спусне отново.

– Бързо! – каза той на Джо.

– Капитане, чувате ли? – започна Джо.

Виждаше как моторницата обръща в широка дъга. Зад нея имаше още една моторница, която бързаше да се присъедини към схватката. Кърт не знаеше как ще се отърват, но знаеше, че трябва да изпратят съобщението. Чу как Джо натиска микрофона, но нямаше обратна връзка – само статичен шум.

– „ Арго”, тук е „Баракуда”! – не се предаваше Джо. – Учените са мишената! Повтарям, учените са мишената!

Кърт чу изщракване, когато Джо отпусна бутона за предаване. Зачакаха.

– Няма отговор – каза Джо.

Кърт извърна глава, за да му нареди да опита отново, но видя опашката на „Баракуда”. Високочестотната антена беше съсипана. Изглеждаше като сдъвкана от пропелера на моторницата.

– Не улавям нищо – каза Джо.

Моторниците отново летяха към тях една до друга. „Баракуда” нямаше как да им избяга, единственото друго радио на борда беше подводният трансмитер, който имаше максимален обхват от километър и половина.

– Запълни дупките с алуминиевата лепенка – нареди Кърт. Докато той обръщаше подводницата, за да избегне приближаващите лодки и натискаше дросела до дупка, Джо тършуваше около мястото си.