Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
— Значи не си дошъл тук тази вечер, за да ме сложиш в гърнето? Дошъл си, само за да ме попиташ това.
— Все още не съм готов да прибавя магията ти към сместа, от която се нуждая.
— Значи само си играеш с храната? — Въпросът, изречен с безгрижен тон, я накара да трепне. Макар че беше добре да го накара да продължи да говори. Трябваше й само пукнатина в концентрацията му, за да може да извади пистолета, да го насочи и да стреля. Обаче Изабел не беше съвсем сигурна как да получи тази пукнатина. Съмняваше се Бойл да се хване на класическото "Хей! Погледни насам!" Имаше и спринцовката си, затъкната безопасно в малък кобур в сутиена й.
Той се ухили.
— Забавна си. Ще е жалко да те убия.
— Аха. Добре, защо да не ти кажа? Държа се настрана от него, защото знам, че скоро ще дойдеш за мен. Да се отдам на емоциите си, в които е замесен той, би било жестоко и за двама ни. Той и аз страдаме от ужасяващ случай на неподходящ момент. Ето. Доволен ли си сега? Само кажи на бъдещата си храна едно нещо. Томас не е в менюто ти, нали?
— Той няма това, от което се нуждая. Само ти и още няколко го имате.
— Какви сме късметлии. Слушай, обещай да не убиваш Томас и ще дойда с теб по своя воля, когато се нуждаеш от мен.
Разбира се, това не означава, че няма да опитам и да те убия, преди ти да ме убиеш.
— Толкова ли го обичаш?
— Толкова ме е грижа за него.
— Съгласен съм. Нямам особени оплаквания от главния магьосник. Нямам причина да го убивам, ако не застане на пътя ми, където си намесена ти. Обаче ти така или иначе ще дойдеш с мен доброволно, защото алтернативата е майка ти.
Шок пропълзя през нея.
— Майка ми?
— Генетично, магията ти е много силна. Ти и майка ти имате еднакъв вид магия, еднакво ниво, еднаква консистенция. И двете сте точно това, от което се нуждая за тази конкретна съставка от това заклинание. Сестра ти имаше подобно ниво и консистенция, и беше перфектна за предишната част на заклинанието.
Гняв се изстреля през нея. Тялото й се разтресе от него.
— Не можеш да получиш цялото ми семейство, копеле такова! — извика тя.
Тя може и да имаше много проблеми с майка си, но, по дяволите, нямаше начин да позволи да стане жертва на това чудовище, както сестра й. Все пак Каталина й бе майка — нефункционална, егоистична, с всичките му кусури. Без значение какво Изабел бе казвала за нея преди, в този момент това й стана кристално ясно.
Изабел не можеше да чака да спори. Не можеше да чака нищо.
Изваждайки пистолета от задната част на колата си с едно плавно движение, тя се прицели и стреля в Бойл. Звукът премина болезнено през тъпанчетата на ушите й и отекна надолу по уличката. С неестествена бързина и рефлекси, демонът се изви настрани и куршумът се вряза в бедрото му, карайки го да вие от болка и гняв.
Толкова близо. Беше толкова близо. И, по дяволите, тя бе близо. Право в целта, всъщност, и той пак избегна куршума.
Бойл бе отгоре й за миг. Тежестта му я притисна към паважа, свивайки дробовете й, докато не се запъхтя. Голямата му ръка се сви около китката й и стисна, опитвайки се да я накара да пусне оръжието. Тя го стискаше, докато не изгуби чувствителността в китката си, в ръката си.
Борейки се доколкото може под масивното тяло на демона, тя риташе и дереше със свободната си ръка като дива котка. Бойл изсумтя и пое бруталното отношение, приковавайки я към земята с подобните си на стволове на дървета крака.
Капка от киселинната кръв на Бойл, от мястото където куршумът й го бе уцелил, падна върху крака й, прогаряйки дупка в дънките й и докосвайки кожата й. Нажежена до бяло болка премина през нея.
Изабел изпищя.
Бойл се отдръпна от изненада и тя успя да го изтласка и да насочи пистолета към него. Тя натисна спусъка, но демонът изблъска ръката й в последната секунда и куршумът се изстреля встрани, рикоширайки от близката стена.
— Имате нови оръжия — изсъска Бойл.
С една ръка прикова китката й, а другата се спусна върху гърлото й, когато я възседна. Трахеята й се затвори и очите й изхвръкнаха. Примитивният страх от това въздухът й да бъде спрян блокира мозъка й за момент и я накара да се замята толкова силно, колкото можеше… без полза.
Ръката й се премести на китката му, ноктите й се впиха. Спринцовката беше толкова близо, но не можеше да се пресегне надолу и да я измъкне, не можеше да свали ръка от китките на Бойл в отчаян и безполезен опит да ги улови.
Но защо не я убиваше?
Надалеч, в дъното на ума й, проблесна рационалност. Не можеше да я убие. Не сега. Все още не. Не и така.