Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Прочая древняя литература » Песен за нибелунгите
Песен за нибелунгите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Песен за нибелунгите

Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:

Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 122
Перейти на страницу:
Салджията усърдно • отвъд насочи сала, ала внезапна ярост • го беше обладала, че не витяз познат там • го чакаше сега, а Хаген, та помръкна • и гневно заруга:
„И Амелрих на име • вий може да сте даже, но не и който мислех, • че тук ще се окаже. По майка и баща сме • ний с него родни братя. Измамихте ме, тъй че • без сал ще ви отпратя.“
„Почакайте, за Бога“ — • така му Хаген рече. — „Угрижен за юнаци, • дошъл съм отдалече. Отвъд ме преведете • и ето ви отплата — повярвайте на рицар • в честта и добротата.“
Салджията отвърна: • „Таз няма да я бъде! И мойте господари • врази си имат всъде, затуй юнаци чужди • не пускам им в имота. От сала ми слезнете, • щом мил ви е живота.“
„Недейте“ — спря го Хаген, — • „че много ми е болно. Вий по-добре вземете • туй злато драговолно да преведете воини • хиляда на коне.“ Но другият отряза: • „Аз казах вече: не!“
Към Хаген той внезапно • веслото извиси и с него го удари • (което го вбеси), та просна се връз сала • по колене витяза. Че зъл бе тоз салджия, • сега чак забеляза.
За да раздразни госта, • салджийския си прът стовари той на Хаген • в главата този път и го в трески превърна — • такава сила вля. С това на Елзе воинът • навлече си беля.
Към ножницата гневно • след тези изненади посегна Хаген ловко • и меча си извади, отсече му главата • и хвърли я в реката. Бургундците наскоро • узнаха новината.
Дордето Хаген в схватка • салджията надви, течението сала • понесло бе, уви. Преди да го оправи, • усилия положи и здраво се напрегна • бургундският велможа.
Гребеше яко тъй, че • възви го той с веслото, в ръцете му обаче • строши се то самото. Понеже да се върне • при своите забърза, а туй весло едно бе, • как сръчно го завърза
той с ремъка на щита, • къс кожа изтъняла! Надолу към гората • подир насочи сала, където на брега бе • застанал вече царят. Видя и колко воини • към него се отправят.
Посрещнат беше с поздрав • от воините сами, но в сала те съзряха • как локва кръв дими от раната на оня • свадлив и зъл салджия, та всеки заразпитва • на що ли той дължи я.
В таз локва още прясна, • от сала неизмита кръвта щом царят зърна, • веднага го запита: „Салджията защо ми • не кажете къде е? Мощта ви мигар смогна • кръвта му да пролее?“
Но Хаген заувърта: • „Когато до върбата видях аз сал привързан, • свалих го на водата. Днес никакъв салджия • не съм изобщо виждал и никого не съм аз • ранявал, ни обиждал.“
Тогава Гернот вметна, • напет бургундски княз: „Ще имаме май жертви, • боя се днеска аз, щом ни един салджия • не мярва се тъдява. Отвъд ний как ще минем • тревоги ми създава.“
„Слуги“ — предложи Хаген, — • „вий сбруите снемете на пясъка, та нека • не пречат на конете! Навремето салджия • прочут на Рейн аз бях. Отвъд ще ви прехвърля • при Гелфрат днес без страх.“
Конете за да минат • и никой да не спре, подгониха ги шумно; • те плуваха добре — течението нито • един не им повлече, макар че неколцина • отнесе по-далече.
Доспехи, злато, сбруи • да пренесе на сала дружината не бе се • изобщо колебала. На славните юнаци • пак Хаген с вещина помогна да преминат • в безвестната страна.
Отвъд превози първо • той рицари хиляда, подир — момците свои, • а броят все не спада: с над деветхилядния • обоз накрая мина. Ни миг тоз ден храбрецът • от Троне не почина.
Почти превел юнакът • бе всички живи, здрави, пророчествата странни • обаче не забрави, изречени пред него • от двете самовили — пророчества, каплана • едва не усмъртили.
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)