Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
— Няма да се поколебая да ви кажа, че считам този портрет за един от най-хубавите в света, нарисувани досега. Естествено, не бива да го сравняваме с портретите на Сезан нито дори на Мане.
— Не бива да забравим да им покажем Мане, Венеция.
— Не, няма да забравим. Ей сега ще стигнем до него. Още нещо исках да ви кажа: човек трябва да има предвид стила на времето, когато известна картина е била рисувана; ако не изпускаме това обстоятелство, тогава никой не може да отрече, че този портрет е шедьовър. Дори и само като рисунка стои над всяка похвала, но и извън това е единствен със своята елегантност и въображение. Не си ли и ти на същото мнение, Лесли?
— Напълно.
— Като бях още малко момиче, по цели часове можех да стоя и да го гледам. Такава картина е, че кара човек да изпада в мечти. Лично аз го смятам за по-добър портрет, отколкото „Папата“ на Веласкес, онази в Рим, именно защото оказва по-силно въздействие. Веласкес е бил много велик художник, признавам, и е упражнил извънредно голямо влияние върху Мане. Но едно нещо не забелязвам в него, тъкмо каквото Тициан има: душа.
Леели Мейсън погледна към часовника.
— Не бива много да се бавим, Венеция — обади се той, — иначе ще закъснеем за обед.
— Добре, тогава ще отидем да разгледаме Енгр и Мане.
Отминаха, а пътьом хвърлиха само бегли погледи върху картините по стените отляво и отдясно, но мисис Мейсън не намери нищо да заслужава да се спрат пред него.
— Няма смисъл да обременяваме ума им с твърде много впечатления, само ще ги объркаме — каза тя на мъжа си. — Много по-добре е да насочат вниманието си само върху най-същественото.
— Съвсем вярно — отговори той.
Влязоха в „Залата на съсловията“, но мисис Мейсън се спря на прага.
— Този път ще оставим картините на Пусен — заяви тя. — Човек трябва да дойде в Лувъра да ги види, без съмнение, защото той е велик художник, но е повече художник за художниците, не за публиката, а аз мисля, че сте още малки, за да можете правилно да го прецените. Някой друг път ще го разгледаме както трябва, когато станете големи. Аз мисля, че човек трябва да е малко по-образован от нормалното, за да може основно да го разбере. Идваме сега до деветнадесетото столетие. Аз мисля да оставим и Делакроа. И той е бил художник за художници, затова вие едва ли ще намерите в него онова, което аз намирам. Вие ще трябва чисто и просто да ми вярвате, като ви уверявам, че и той е бил, бележит художник. Съвсем не незначителен колорист, е имал и силен романтичен усет. А за Барбизоновата школа няма защо да си блъскате главата. Аз като бях малка, много й се възхищавах, но тогава още не бяхме разбрали импресионистите и за Сетан и Матис още нищо не бяхме чували. Те са без значение; затова можем с чиста съвест да ги отминем. Искам най-напред да видите „Одалиската“ от Енгр и после „Олимпия“ от Мане. Много добре са поставени една до друга, така че човек може едновременно да ги наблюдава и да си направи своето заключение.
След като го каза, мисис Мейсън се запъти към помещението редом с мъжа си, а Чарли и Патси ги последваха на две крачки зад тях. Но погледът на мисис Мейсън се спря върху „Класосъбирачките“ от Мийе.
— Искам да се спрете, само една минутка да я погледате. Няма нужда да й се удивлявате, но трябва поне един поглед да й хвърлите, защото навремето е била високо ценена. Срам ме е да си го кажа, но като бях още малко момиче, веднъж тази картина стана причина да ми потекат сълзи от очите. Толкова хубава и трогателна ми се видя. Сега като я гледам, не мога да разбера какво съм намирала в нея едно време. Това показва колко много се менят разбиранията, когато човек става по-възрастен.
— Освен това ни показва, че и най-младите могат да грешат — каза Лесли и се разсмя лукаво, сякаш той самият беше измислил тези думи.
Обърнаха се и застанаха на мястото, откъдето според Венеция най-добре можеше да се съзерцават картините, на които двете им отрочета трябваше да се удивляват. Майката застана със същото победоносно изражение на лицето, с което магьосникът измъква живи зайчета из шапката си.
— Ето!
Застанаха няколко минути в една редица, като заковани. Мисис Мейсън впи възхитения си поглед в двата голи образа, после се обърна към децата си:
— Сега ще ги погледаме малко и съвсем отблизо.
Застанаха пред „Одалиската“.
— Нищо не струва, Венеция — каза Лесли. — Може да съм филистер, но не мога да търпя този цвят. Розовият цвят на тялото е също като крема за лице, който ти нощно време си слагаше, докато най-сетне те помолих да се откажеш от него.