Спомен за светлина

- След това остави Егвийн да събере другите - продължи тя. - Гениално е, Перин. По този начин, след като тя събра тази коалиция срещу него, единственото, което той _всъщност_ трябваше да направи, беше да убеди нея. Щом я склони на своя страна, другите биха изглеждали глупаво, ако останат настрана.

И наистина, когато владетелите започнаха да подписват - Берелайн тръгна първа и най-нетърпелива, - поддръжниците на Егвийн се засуетиха. Дарлин пристъпи напред и взе перото. Поколеба се за миг, след което подписа.

Последва го Грегорин. След него Пограничниците, после кралят на Арад Доман. Дори Редран, за когото всичко това сякаш все още изглеждаше провал. На Перин му се стори любопитно.

- Много се перчи - каза той на Файле, - но знае, че това е добре за кралството му.

- Да - отвърна тя. - Държи се като палячо отчасти за да отблъсне всички, да ги накара да не му обръщат внимание. Документът утвърждава границите на държавите каквито са сега. Това е огромно благодеяние за този, който се опитва да стабилизира властта си. Но…

- Какво?

- Сеанчанците? - промълви Файле. - Ако Ранд ги склони, позволява ли им това да задържат страните, които вече са завладели? А жените дамане? Позволява ли им да щракнат един от онези нашийници на жена, която премине границите им?

Павилионът затихна. Може би Файле го беше изрекла по-високо, отколкото беше искала. На Перин понякога му беше трудно да си спомни какво могат да чуят обикновените хора и какво - не.

- Ще се справя със сеанчанците - каза Ранд. Стоеше до масата и наблюдаваше, докато всеки владетел поглеждаше документа, разменяше думи със съветниците, които бе довел, и подписваше.

- Как? - попита Дарлин. - Те _не желаят_ да сключат мир с вас, лорд Дракон. Според мен ще направят този документ безсмислен.

- Щом приключим тук, ще отида при тях - каза тихо Ранд. - Ще подпишат.

- А ако не го направят? - настоя Грегорин.

Ранд отпусна ръка на масата, с разперени пръсти.

- Може да се наложи да ги унищожа. Или поне възможностите им да воюват в близко бъдеще.

Павилионът затихна.

- Можете ли _наистина_ да направите това? - попита Дарлин.

- Не съм сигурен - призна Ранд. - И да мога, това сигурно би ме изтощило в момент, когато имам нужда от цялата си сила. Светлина, може да се окаже единственият ми избор. Ужасен избор, когато ги оставих последния път… _Не можем_ да позволим да ни ударят в гръб, докато воюваме със Сянката. - Поклати глава, а Мин се приближи и хвана ръката му. - Ще намеря начин да се разбера с тях. Все някак, ще намеря начин.

Подписването продължи. Някои го правеха много пищно, други - по-небрежно. Ранд накара Перин, Гавин, Файле и Гарет Брин също да подпишат. Изглежда, искаше всеки, който може да се издигне до положението на водач, да постави името си на документа.

Накрая остана само Елейн. Ранд й подаде перото.

- Това, което искаш от мен, е трудно, Ранд - каза тя, скръстила ръце. Златната й коса блестеше на светлината на глобусите. Защо _все пак_ небето навън беше помръкнало? Ранд не изглеждаше притеснен, но Перин се уплаши, че облаците са го погълнали. Опасен знак.