Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Какви надписи?
— На ковчега.
24.
Константинопол — април 337 г.
Някой бива измъчван някъде в този дворец. Това не би трябвало да се случва. Законът казва, че не можеш да измъчваш човек, дори роб, освен в случай на предателство. Разбира се, законът е гъвкав: предателството е твърде субективно престъпление. Ако разполагаш с нужната власт, можеш да го формулираш по свой вкус, но това все пак отнема време. Посред нощ някой трябва да намери адвокат, за да състави изключение, да намери точните секретари в съда, за да сложат точните печати — и всичко това, преди да могат да затегнат първия винт.
Някой взима цялата работа твърде сериозно.
Би трябвало да съм там, за да си водя бележки. Вместо това събрах всички лампи, които можах да открия, и се затворих в един склад с Александровата кутия за документи. Не разбирам случилото се тази вечер, но достатъчно съм се нагледал на гнило правосъдие, за да доловя миризмата. Освен това ми хрумна умната идея, че много от въпросите в тъмницата ще се отнасят до документите в моите ръце. Скоро някой ще се сети, че съм донесъл кутията в двореца.
Работата е бавна. Документите са в различен формат, писани с различни мастила и от различни ръце; повечето са на гръцки, макар да има и малко на латински. Съсредоточавам се върху тях, но се чете трудно, когато не знаеш какво търсиш. Някои са писма или паметни бележки от имперските архиви; други приличат на извадки от книги. Не успявам да открия обща тема. Ето едно:
„До император Август Флавий Валерий Константин
от Цезар Флавий Юлий Крисп
Тежка буря забави нашите приготовления и разруши три кораба, но сега флотата е готова и утре ще отплава.“
Второ — едно стихотворение:
Трето:
„XII/II Пиша с най-дълбоко съболезнование за смъртта на твоя внук.“
Кихам и започвам да ругая, когато листовете на моята импровизирана маса се разхвърчават. Помещението е пълно с прах. Дузина гравирани каменни плочи, всяка с теглото на кон, са опрени в стените и чакат да бъдат качени на новите Константинови паметници. Мраморни войници, замръзнали в сражения, ме блъскат по глезените.
Вдигам друга страница. Пламъците на лампите премигват и трепкат; очите ми са уморени — не са свикнали с толкова четене. От страницата срещу ми изскача моето собствено име.
„Разрешено със заповед на Август за Гай Валерий Максим: постави всички ресурси на имперския пост на негово разположение и му дай каквото поиска, за да ускори пътуването си до Пула.“
Има и дата, но не е нужно да я проверявам. Светът е станал сумрачен; мисля, че някоя от лампите трябва да е угаснала. Слагам листа на временната маса и облягам тяло на мраморната плоча.
Какво е правил Александър с това?
Вратата се отваря рязко. Нахлулият въздух издухва листовете; един пада близо до маслената лампа и се запалва. Аз се засилвам към него, но движенията ми са сковани и непохватни. Симеон се втурва от вратата, хвърля го на земята и с крака стъпква пламъка, преди да е пламнала цялата купчина.
— Искат да те видят.
След това уверено прибира листовете в кутията. Когато се срещнахме, можех да го обвиня в убийство. Сега мога само да го последвам. В коридора чакат двама стражи от Школата, за да ни съпроводят — през тъмни и празни зали, където нарисувани фигури хвърлят сенки по златото, през изпълнени с дървета дворове, където роби смитат цветовете, които са се отронили днес. И отново в залата за аудиенции, където преди четири дни Константин ми нареди да намеря убиеца на Александър.
Този път има подходяща публика. Евсевий, дори в този час безукорно облечен в тежка бродирана роба. Флавий Урс в пълна, излъскана униформа. Аблабий, префектът на преторианците, и двамата консули Фелициан и Тициан. Плюс самият Константин на трон от слонова кост, покрит с толкова много скъпоценни камъни и злато, че ти е трудно да съзреш човека под тях. От короната му висят бисерни перпендули и се спускат по бузите му като сълзи.
Въпреки цялата сурова сила в помещението, има нещо потайно в това събрание. Големият полилей, който виси над трона, хвърля ярък кръг светлина около него, но тя не достига много далеч. Отвъд нея празната зала е като грамадно мрачно порицание.