Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Покашля се и доктор Свенсон се обърна веднага, погледът му избягваше очите й. Приближи се до канапето. Тя му подаде стъклената карта и му се усмихна доста свенливо.
— Господи…
Той я прибра в джоба си и въздъхна.
— Искрено съжалявам, боя се, че не успях да ви обясня…
— Не се тревожете, моля ви. Аз би трябвало да ви се извиня, но честно, предпочитам повече да не говорим за това.
— Разбира се, простете ми. Толкова вулгарно от моя страна да продължавам.
Тя не отговори и последва пауза. Докторът я гледаше с неудобство. И той нямаше представа какво да каже. Госпожица Темпъл въздъхна.
— Дамата, от чиято гледна точка, както се изразихте, гледаме, познавате ли я?
— Не. А вие не разпознахте ли някого?
— Не съм сигурна. Всички са с маски, но ми се струва, че дамата…
— Госпожа Марчмур.
— Да. Мисля, че съм я виждала. Не зная името й, дори не съм виждала лицето й, видях я само с маска.
Видя, че очите на доктор Свенсон се разшириха.
— На празненството по случай годежа? В имението на лорд Вандаариф? Били сте там?
— Да, в… как се казваше къщата?
— Харшморт.
— Точно така. Някога е била някаква развалина, нали?
— Така чух — каза Свенсон. — Брегово укрепление, вероятно норманско, а след това, след известни разширения…
Госпожица Темпъл си спомни дебелите неприветливи стени и рискува да направи предположение:
— Затвор?
— Именно. А после е станало дом на лорд Вандаариф, закупен от Короната и напълно преустроен с цената на огромни разходи. Значи сте били на празненството за годежа на принца и госпожица Вандаариф!
Гледаше я с напрегнато любопитство, а и самата тя бе измъчвана от глад за още информация, особено след разкритията за Роже и вуйчо му. Мисълта да чуе разказа на друг човек за маскения бал бе привлекателна. В същото време обаче госпожица Темпъл виждаше изключителната умора на новооткрития си съюзник и понеже той непрекъснато поглеждаше към улицата, реши, че е много по-умно да му осигури място да почине и да се възстанови, така че когато почнат да решават какво да правят, той да е в състояние да го стори. Освен това искаше да се порови във вестниците още малко, тъй като вече имаше по-добра представа какво да търси, и когато обсъдеха разказите си, нямаше да изглежда като неразумно момиче. Стана и в същия миг — автоматичната му любезност бе някак кучешка — доктор Свенсон скочи на крака.
— Елате с мен — каза тя и бързо засъбира вестниците и книгите. — Проявих неприлична небрежност. — Тръгна към рецепцията с пълни ръце, погледна през рамо към доктор Свенсон, който вървеше на крачка след нея и протестираше колебливо. — Гладен ли сте?
— Не, не — забръщолеви той. — Преди малко… на улицата… пих кафе.
— Отлично. Господин Спанинг? — обърна се тя към мазния мъж на рецепцията, който мигом я удостои с цялото си внимание. — Това е доктор Свенсон. Той има нужда от стая, няма прислуга, спалня и дневна ще са достатъчни. И храна — някаква супа, предполагам — не се чувства съвсем добре. И някой да почисти палтото и ботушите му. Много ви благодаря. Пишете го на моята сметка.
Обърна се към Свенсон и заглуши несвързаните му протести.
— Не ставайте глупав, докторе. Имате нужда от помощ, и точка. Сигурна съм, че ще ми помогнете на свой ред. А, господин Спанинг, благодаря ви много. Доктор Свенсон няма багаж, така че няма нужда от пиколо.