Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
След като свърши церемонията при представянето, Корнелия поведе Пол нагоре по стълбите към горния етаж. Те се придвижваха много бавно, тъй като Пол поставяше и двата си крака върху стъпалото, преди да се изкачи на следващото, но най-после достигнаха до крайната цел на своето пътешествие и в една предна стая с изглед към развълнуваното море Корнелия му показа хубаво малко креватче с бели завивки, поставено близо до прозореца, на което вече имаше табелка с красиви, закръглени букви, изписани с тънки и дебели линии — Домби. А за другите две креватчета посредством подобни табелки се съобщаваше, че принадлежат на Бригс и Тозър.
Точно когато слязоха отново долу във вестибюла, Пол видя как късогледият млад човек, нанесъл смъртна обида на мисис Пипчин, сграбчи един голям чук и го удари във висящия отпред гонг, сякаш бе полудял или зажаднял за мъст. Вместо обаче да бъде скастрен или моментално отведен под охрана, след като бе произвел такъв страхотен шум, постъпката му остана безнаказана. Тогава Корнелия Блимбър съобщи на Домби, че след четвърт час обедът щял да бъде готов и навярно би било добре той отново да се върне в класната стая при „приятелите си“.
Така че Домби мина почтително покрай големия часовник, който упорито продължаваше да се интересува за състоянието му, леко открехна вратата на класната стая, вмъкна се вътре като заблудило се дете и с усилие я притвори след себе си. Приятелите му се бяха пръснали из стаята с изключение на вкаменилото се дете, което седеше неподвижно. Мистър Фидър, облечен в сива мантия, така се протягаше, сякаш възнамеряваше, независимо от разходите, да си откъсне ръкавите.
— Хей-хоу-хъм! — изцвили мистър Фидър и тръсна глава като впрегнат кон. — А-а, боже мой, боже мой! А-а-а!
Пол направо се стресна от прозявката на мистър Фидър — тя бе чудовищна, извършена с потресаваща сериозност. Всички момчета (с изключение на Тутс) изглеждаха напълно изтощени и започнаха да се приготовляват за обеда — някои отново връзваха връзките си, извънредно твърдо колосани, други си миеха ръцете или се решеха в страничното преддверие, а видът им бе такъв, сякаш не очакваха да изпитат никаква наслада от предстоящия обяд.
Младият Тутс бе предварително готов и нямаше какво да върши, поради което намери свободно време да отдели на Пол. Той му каза извънредно добродушно:
— Седни, Домби.
— Благодаря, сър — отвърна Пол.
Неуспешните опити на Пол да достигне високия перваз на прозореца сякаш подтикнаха Тутс към голямо умозаключение.
— Ти си много дребничко дете — отбеляза Тутс.
— Да, сър, дребничък съм — съгласи се Пол. — Благодаря ви, сър.
Тутс го намести върху перваза с голяма грижовност.
— Кой е твоят шивач? — попита Тутс, след като го оглежда известно време.
— Все още една жена шие дрехите ми — отговори Пол. — Шивачката на сестра ми.
— Аз си шия при „Бърджес и Сие“ — заяви Тутс. — Модно е. Но много скъпо.
Пол беше достатъчно съобразителен да отвърне с кимане на глава, сякаш искаше да покаже, че не е трудно да се предположи подобно нещо, а той така и мислеше.
— Баща ти е със стабилно състояние, нали? — попита мистър Тутс.
— Да, сър — отвърна Пол. — Той е „Домби и Син“.
— И кой? — не разбра Тутс.
— И Син, сър — отвърна Пол.
Мистър Тутс направи един-два опита шепнешком да запечата името на фирмата в съзнанието си, но след като това не му се удаде, той каза, че ще накара Пол на следния ден сутринта отново да му повтори името, тъй като то е от голямо значение за него. И наистина той имаше не друго намерение, а да си напише веднага собственоръчно лично и поверително писмо от „Домби и Син“.
Междувременно останалите ученици (и този път с изключение на вкаменилото се момче) ги обкръжиха. Те бяха учтиви, но сдържани, говореха тихо и проявяваха такава угнетеност на духа, че в сравнение с общия тон на цялата компания младият Бидърстоун представляваше един истински Милър46 или пък пълен сборник с анекдоти. А не трябва да се забравя, че младият Бидърстоун също беше с потиснато съзнание.
46
Популярният актьор от средата на XVIII век Джо Милър бил автор на анекдоти. След смъртта му бил издаден сборник с анекдоти, за които се предполага, че той е авторът им.