Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
— Стига вече! — извика Джейк и размаха факлата. Протегна я напред и закрачи с наведена глава.
Стигна до поредния завой, където две огромни очи отразиха светлината на пламъка. Нещо изпръхтя и изпрати зловонен повей към Джейк. Сетне изрева, разроши косата му и едва не угаси факела му.
Джейк се обърна и хукна.
Последва го тежко топуркане на огромни крака — отначало беше бавно, но бързо набра скорост. Изрева повторно и дъхът му отново облъхна Джейк.
Когато стигна кръстопътя, момчето сви по тунела, който слизаше надолу. Нямаше представа къде ще го отведе, но не смееше да спре. Докато тичаше, над рамото му се разнесе познато жужене, което отмина напред, сякаш насекомото му сочеше пътя.
Каквато и животинка да му досаждаше, тя очевидно продължаваше да го следва. През главата му премина необичайна мисъл, когато си спомни как това създание се бе втурнало към него преди малко. Дали не се бе опитало да го предупреди да не влиза в другия тунел?
Ревът на огромното животно, което го преследваше, ангажира цялото му внимание.
Джейк хукна още по-бързо и достигна края на прохода. Той отвеждаше до друга пещера. Добре, че не бе попаднал в някой задънен. В другия край на пещерната зала имаше тунел, който водеше нагоре. Джейк усети свежия бриз, долитащ оттам, дъхът на Великия вятър. Това трябва да бе пътят към повърхността.
За нещастие, между него и тунелът се намираше цяла глутница раптори. Явно бе попаднал в едно от гнездата им. Десетки очи, в които проблясваше хищен глад, се впериха в Джейк.
Той отстъпи крачка назад.
Този път май се беше озовал в задънена улица.
26.
Пророчеството на Лупи Пини
Когато велосирапторите хукнаха към него, Джейк отстъпи назад и опря гръб в стената. Динозаврите разтвориха паст в хищна усмивка, разкривайки остри зъби, които можеха да го разкъсат за миг. Един раптор вдигна нос и подуши въздуха, след което наклони глава първо на едната, после на другата страна.
Джейк вдигна факела, който бе единственото му оръжие.
Или почти.
В раницата си още носеше зеления кристал, но докато се обърне да го извади, рапторите щяха вече да са му се нахвърлили. От друга страна, едва ли щеше да се справи с такъв многоброен противник без помощта на камъка, макар докосването му да го бе омаломощило предния път.
Ръката му затрепери и тогава отново чу познатото жужене над главата си.
Вдигна поглед и видя на две-три педи от носа му да кръжи крилата змия, която въртеше и извиваше тялото си във въздуха. Беше дълга около метър, тялото й бе по-тънко от градински маркуч, а шарките по гърба й светеха в искрящо зелено. Крилата й, наподобяващи мембрани, трептяха във въздуха. Главата й бе малка, с формата на диамант, а зад нея бе разположена клиновидна качулка. Крилатата змия съскаше по посока на рапторите, оголвайки закривения си зъб.
За миг — може би заради трептенето на факела — на Джейк му се стори, че необикновеното създание мени формата си. Сетне то се втурна напред и полетя сред рапторите. Хищниците се завъртяха, заподскачаха, затракаха с челюсти, опитвайки се да го хванат и съвсем забравиха за Джейк.
Като че ли се опитва да ме предпази…
В тунела зад гърба му отекна гръмогласен рев.
Този път рапторите не се разбягаха, тъй като бяха увлечени в лова си.
Джейк отлетя встрани, когато в отвора на пещерата се пъхна динозавърска глава с размерите на бъчва за бира. Титанозавър. Подобно на останалите динозаври тук, и той бе дегенерирал и туловището му бе толкова слабо, че му позволяваше да се промъква в по-широките тунели.
Стрелна с поглед Джейк, но — досущ като рапторите — насочи вниманието си към крилатата змия. Изщрака със зъби като питбул, когато летящото създание се стрелна под носа му.
Един от рапторите подскочи в напразен опит да улови летящата змия, но вместо това сам се превърна в плячка. Огромните остри зъби на титанозавъра се забиха в задния му крак. Огромният хищник отметна рязко глава назад и запрати велосираптора в стената.
Уплашен да не се окаже следващата жертва на титанозавъра, Джейк угаси факела и приклекна. Свали раницата си от рамо и пъхна ръка в нея. Потните му пръсти напипаха кристала и той го извади с разтуптяно сърце. Нуждаеше се от кръв, за да го събуди. Възнамеряваше да разкъса превръзката на порязаната си длан, но щом ръката му докосна гладката повърхност на изумруда, силите му се стопиха и камъкът му се стори десет пъти по-тежък от обичайното.