Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Оказа се, че Дойхара беше податлив на ласкателства като всеки мъж, въпреки уверенията му в противното. Изобщо, колкото повече го опознавах, толкова повече се разочаровах от него. Полковникът не можеше да събуди възхищение у мен, макар и да не беше случаен човек и да заемаше важен пост. И в същото време ми се искаше да го впечатля — най-вече защото това можеше да повлияе на кариерата ми.
Когато се събудихме няколко часа по-късно, хапнахме вишни и мед — тази сладко-кисела комбинация ми беше любима след любовна нощ. Полковникът изплакна устата си с остатъка от шампанското, като не пропусна да подчертае, че това питие за друго не става. Заяви, че наистина съм добра в леглото и репутацията ми е напълно заслужена, само не разбирал защо нося косата си подстригана късо, по момчешки.
— Косата е чарът на жената, Йошико. С нея като с въже тя привързва мъжа към себе си.
Междувременно в стаята се беше промъкнал нощният хлад, свещите бяха догорели, само лампите разпръскваха бледа синя светлина. Небето зад прозореца чернееше, все така беззвездно. Бях сънувала Джам, ридаещ в скута на жена си, която само седеше и се усмихваше, и се събудих, обзета от странна печал.
Мразя да се събуждам, отрезвена от реалността, в стаи, загубили очарованието и топлината си, в които въздухът сякаш е натежал от несбъднати очаквания. За разлика от мен, Дойхара беше в превъзходно настроение — очевидно доволен от себе си. Той се облече стегнато като войник и ми каза да мина през офиса му сутринта, за да ми разясни задачата, с чието изпълнение щях да бъда натоварена.
— Мисля, че сме избрали подходящия човек, принцесо. Сигурен съм, че ще се справиш.
Когато той си тръгна, повиках прислужника и го помолих да ми донесе супа с едно яйце в нея и някакъв плод. Знаех, че дори да си легна, няма да мога да заспя отново.
На зазоряване видях в небето цяла плеяда звезди и си спомних, че според Прошка това беше добро предзнаменование.
„Да видиш звезда на разсъмване винаги носи късмет, малка господарке. Това е подаръкът от боговете за ранобудния.“
Не съм суеверна, но все пак по-добре хубава поличба, отколкото лоша.
Задачата ми се оказа не толкова вълнуваща, колкото си мислех, затова пък изключително важна според Дойхара. Той се беше заблудил, че съм приятелка от детинство на Уан Дзюн, съпругата на Пу И, и искаше да вляза в тяхното обкръжение и да заживея с тях в Тихата градина — техния дом понастоящем. Аз трябваше да убедя ангелски красивата Уан Дзюн да се съгласи да замине със съпруга си за Манджурия, която скоро щеше да бъде част от японската империя. Тогава Пу И щеше да бъде провъзгласен за император на североизточната провинция, родина на прадедите ни. Истината е, че Манджурия представляваше мрачно, недружелюбно място със суров климат и въпреки че отдавна мечтаеше да си възвърне трона, Пу И едва ли се виждаше като император точно на забравената от Бога провинция. Освен това Манджурия граничеше с Монголия, където, както е известно, мразеха китайците. Притесняваше го също и заплахата от комунизма. След екзекуцията на царското семейство Романови този страх беше повече от оправдан. Така че аз бях тази, която трябваше да вдъхне на Пу И кураж и да му припомни, че неслучайно славните манджурски воини са получили прозвището „татарите на Изтока“.
— Може да е писано манджурски император да се възкачи на трона за пореден път — казах, въпреки че се съмнявах някой като Пу И да възроди славата на храбрите ни прадеди. Той по-скоро щеше да бъде японска марионетка, кукла на конци.
Но Империята на Слънцето се нуждаеше от своя крепост в Китай и смяташе да използва Пу И, за да постигне целите си. Дойхара нямаше търпение да изпълни височайшето нареждане и да отпрати императорската двойка от Тяндзин. Пу И щеше да получи титлата „император“ и впоследствие щеше да осъзнае факта, че нищо не зависи от него и японците са тези, които дърпат конците. Щеше да разбере и че освен привилегиите си наследникът на тази династия наследява и незавиден късмет. Дори да се окажеше, че животът в Манджурия е по-уреден от този в съседна Монголия, климатът на двете страни беше толкова сходен, че аз на негово място не бих заминала за нищо на света, дори да ми предложеха трон.
Дойхара се отнасяше към Пу И с нескрито презрение. За него той беше слабоволев мъж, чиято кръв не харесваха дори комарите. В негово присъствие полковникът се държеше почтително, но зад гърба му го наричаше жалък безгръбначен мухльо, брънка на отмряла династия. Всъщност Дойхара, независимо че познаваше в детайли китайската история и говореше безпогрешно няколко китайски диалекта, се отнасяше с дълбоко презрение към всичко китайско. Той ме предупреди, че префинените маниери на императора всъщност говорят не за изтънченост и аристократизъм, а прикриват слаб, безволев характер. Пу И според него не беше нищо повече от един разглезен принц, груб и нагъл с всички по-нисшестоящи.