Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Конлан изпи кафето си и сложи чашата на подноса.
- Съставих план, който ще ни помогне да се убедим в истинността на виденията ти, а и също така ще ни даде информация за останалите скъпоценни камъни, д-р Макдърмът. Ти ще се опиташ да прочетеш историята на Тризъбеца.
Кийли се спъна и се опря в стената, като се свлече надолу, докато задникът й не докосна пода.
- О, страхотно. Няма проблем. За следващия си номер, ще си имам работа със свещен обект, източник на силата на бог. - Не успя да се сдържи и се засмя. - След като мечът на Посейдон едва не ме... мамка му Мисля, че е по-добре да ме наричате Кийли вместо д-р Макдърмът. Защо да сме официални, след като скоро ще съм мъртва?
* * *
Нереидът отново се опита да се освободи и Джъстис без капка жалост го захвърли в дълбините на съзнанието си, но самата мисъл, че Кийли е изложена на опасност, заплашваше да смаже самоконтрола му и да го разбие на хиляди парчета.
- Тя няма да докосва Тризъбеца, ти, забравен от бога син на калмар - изрева той съпротивата си, докато отчаяно се опитваше да не изважда меча си. - Брат или не, ще те убия, ако по някакъв начин се опиташ да я нараниш
Конлан, удари с юмрук в масата, но преди да му отговори Вен започна да се смее и така малко разсея напрежението в стаята.
- Син на калмар? Сериозно? Никак не е зле. Получаваш точки за гнусна картина, приятел.
Кийли, чиято глава подскачаше наляво-надясно, опитвайки се да гледа към всеки един от тях едновременно, внезапно също започна да се смее.
- Знам, че не съм глупава, но единственото, за което мога да се сетя в момента, е
Скуидуорд— от Спондж Боб. Знаете ли, че те имат филм наречен Спондж Боб: пътуването в Атлантида? Един от американските ми колеги в Луперкале имаше син и той го гледаше непрестанно. Трябва да си вземете едно копие, момчета.
Вен подсвирна.
- Спондж Боб: пътуването в Атлантида. Браво. Трябва да го взема следващия път, когато отида до повърхността. Доставките на ЮПС не са добри по тези места.
Джъстис, вече по-спокоен, все още не виждаше нищо смешно в ситуацията.
- Шегуваш се, когато животът ти е в опасност?
Кийли премигна и след това му се усмихна.
- Аз съм археолог. Това правим ние.
Като чу да използва собствените му думи срещу него, Джъстис усети как една скрита, замръзнала в дълбините на сърцето му врата се отключва. Това, че тази жена притежаваше такъв изумителен кураж в лицето на опасността при такива фантастични и странни обстоятелства, и че все още успяваше да се шегува, го удиви.
Тя го удиви. Бе повече от интелект и красота. Притежаваше кураж, състрадание и хумор отвъд очакваното.
Никога нямаше да позволи някой да я нарани.
- Ще докосне Тризъбеца само през трупа ми - каза равно той.
- Браво. Съдържателно, но все пак мелодраматично - намеси се Вен. - Обаче не решава проблема ни. Ако не си разбрал, твоята жена току-що ни заля с новини, които могат да означават унищожение на целия ни свят.
- Не съм негова жена - сопна се Кийли.
- Да, докторе. Продължавай да си го повтаряш - контрира я Вен. - Нуждаем се от отговори. Ако успее не само да ни докаже думите си, но и да ни даде повече информация...
- Никога - изръмжа Джъстис. - Не сте я виждали. Изпада в транс, който прилича на кома. Пулсът й се забавя и почти не се усеща, а кожата й се вледенява. И това само след като докосна меча ми. Ако докосне Тризъбеца, ще умре. Мамка му, дори и тези, които не притежаваха нейните сили умряха, когато го направиха. Магията на Посейдон е променлива и смъртоносна.
- Предложи нещо друго тогава - извика Конлан. - Предложи ми възможност, която ще ни помогне да разберем това нещо. Д-р Макдърмът току-що ни каза.
- Аз съм в стаята - извика Кийли в отговор и се изправи на крака. - В стаята съм. Престанете да говорите за мен, сякаш не съм тук, вие, сбирщина. кралски пещерни човеци.
Тишина. И тримата я гледаха в шок, изглежда забравили, че тя стоеше там. Джъстис бе разкъсван от желание да се засмее или да преметне добре оформения й задник през рамо и да я изведе от там.
- Така е по-добре - каза тя. Вече не крещеше, но не значеше, че е спокойна. - За ваша информация мога да докосвам предметите, които аз реша, но нямам желание да се самоубия. Обаче имам предложение, ако някой от вас твърдоглавци желае да ме изслуша.
- Целите сме в слух - каза Вен бавно.