Освобождението на Атлантида

- Да - отвърна Кийли. - Разбира се, ако вие.

- В никакъв случай - намеси се Джъстис грубо. - Причинихме достатъчно на Кийли. Няма да позволим отново да я нараните.

Кийли се завъртя към него и сърцето й заби уплашено. Усети го в гласа му, да не говорим за използването на множествено число. Нереидът се бе върнал и яростта на Джъстис, породена от потенциалната заплаха за живота й, бе опасно близо до това да разруши крехкия му контрол. Тя се приближи към него с намерението да му помогне или да го успокои, но със светкавична скорост той се озова в другия край на стаята, все още стискайки юмруци.

- Недей - изръмжа към нея, а думите му бяха подсилени със звучен акцент, който бе чувала и преди. Да, от устните на майка му в тронната зала по време на видението й. После той насочи цялата си ярост към братята си. - От векове виждаме Кийли във виденията ни. Тя е наша и вие няма да я нараните.

Преди Кийли да успее да помръдне, по някакъв начин Вен застана между нея и Джъстис. Говореше спокойно, сякаш се опитваше да успокои подивяло животно.

Или пък брат, който се е побъркал, когато е развалил проклятието.

- Джъстис, знаеш че не желаем да я нараним. Знаеш, че искаме да дадем всичко от себе си, за да ти помогнем. И на двамата ли говоря? Да не си като Сибил11?

За тяхна пълна изненада, Джъстис отметна глава назад и започна да се смее. Беше топъл, сърдечен, нормален смях и в него нямаше нищо студено или необичайно.

Бурна вълна от облекчение удари Кийли и краката й се подкосиха от силата й. Беше успял. Бе възвърнал контрола си.

Когато Джъстис спря да се смее, погледна към Вен и се ухили.

- Ти и проклетите ти филми. Нереидът не принадлежи към категорията, в която спадат „Сибил“ и „Зората на мъртвите“ . Може би това е трикът. Трябва да се боря с другата част от душата си като използвам нискобюджетни филми.

Вен леко се премести, за да може Джъстис да вижда Кийли.

- Виждаш ли? Всички тези години, вие глупаци такива ми се подигравахте за отличния ми вкус за качествени филми, а излиза, че точно той може да ви спаси от загубата на разсъдъка ви.

Конлан скръсти ръце пред гърдите си и погледна към Кийли.

- А си мислех, че да имам един малък брат е достатъчно лошо. А сега имам двама. Може да абдикирам и да се преместя във Фиджи. Там е спокойно.

Кийли затвори уста, която явно бе отворила, когато почувства болката в капачките на коленете си. Гледаше ги невярващо и прикри устните си с ръка.

- Шегувате ли се? Разумът на Джъстис и съдбата на Атлантида са поставени на карта, а вие си правите лоши шеги?

- Ние сме мъже - отвърна Джъстис, който все още се смееше. - Това правим.

Беше най-разумното нещо, което бе казвал, откакто се беше запознала с него, а усмивката на лицето му промени чертите му от мрачни и зловещи към неустоими и убийствено секси, които можеха да я накарат да падне в краката му гола и готова за него. Не можеше да направи нищо друго освен да стои там и да му се усмихва като студентка, хлътнала по професора си. Нямаше представа колко време е минало, докато са стояли и са се усмихвали един на друг, но, разбира се, както всички хубави неща в живота й и това приключи твърде бързо.