Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Часът бе седемнайсет и петнайсет. Имаше среща с Гаетан по MSN.
Той закъсняваше вече с четвърт час и тя се притесни. Срещнал е друго момиче, забравил я е, беше толкова далече, тя не бе достатъчно близо до него, той бе толкова красив, тя толкова грозна…
В седемнайсет и двайсет и пет захапа една бисквита. Проблемът с „Малкият ученик“ бе, че не можеш да изядеш само една бисквита. Продължаваш да нагъваш, машинално, вече не се наслаждаваш, не усещаш прекрасния шоколадов вкус. После се прехвърляш на втория пакет, който вече те чака разпечатан.
Почти го бе свършила, когато на екрана се изписа съобщението на Гаетан.
„Тук ли си?“
Тя натрака: „Да, как си?“, той отговори: „Средна работа!“.
„Искаш ли да ти разкажа нещо страхотно?“
Той отвърна: „Ако искаш…“, добави една усмихната физиономия и тя започна да пише. Разказа му случката с черната тетрадка, която майка й намерила на боклука, и бурно сподели радостта си, за да го разведри.
„Изглежда идиотско, но в тази тетрадка ми е всичко… Описала съм дори оня път, когато си играхме да разтапяме в камината на хола онези меки бонбони. Спомняш ли си?“
„Късметлийка си да си имаш майка, която да се грижи за теб. С моята ме избива на плач. Доведе един вехтошар да му продаде мебели, защото твърди, че не може да ги понася, напомняли й за предишния й живот, обаче аз знам, че го прави, защото няма пукната пара. Не е платила електричеството, нито телефона, нито новия телевизор, нищо. Вади кредитната си карта, без да се замисля, без да си прави никаква сметка… Когато пристигне някаква фактура, тя я пъха в чекмеджето. След като го напълни, изхвърля съдържанието на боклука… и започва пак да пълни!“
„Нещата ще се оправят, дядо ти и баба ти ще ти помогнат…“
„И на тях им писна. Тя непрекъснато върши глупости. Да ти призная, има моменти, в които съжалявам за времето, когато баща ми беше тук…“
„Не може да твърдиш такова нещо все пак. Ти постоянно му беше бесен.“
„Ами сега съм й постоянно бесен на нея. В този момент е на телефона с Плешивия… Ако я чуеш само как се смее! Страшно фалшиво. С неприкрити сексуални намеци, ама как ме нервира, как ме нервира само! После пък се цупи като малко момиченце.“
„Плешивия от форума за запознанства по интернет? Продължават ли да се срещат?“
„Казва, че бил страхотен и щели да се женят. Страхувам се да не се случи най-лошото. Когато си казваш, че си приключил с нещастията, те отново те намират, направо съм разбит, Зое. Толкова искам да имам истинско семейство. Преди бяхме истинско семейство, сега…“
„Какво ще правиш на Коледа?“
„Мама ще ходи някъде с Плешивия. Иска да ни остави сами вкъщи. Каза, че иска да има напълно нов живот и не иска да й се пречкаме в новия й живот. Зачерква ни, а няма право да постъпва по този начин! Попитах, ние ще дойдем ли с теб, и тя каза, не, не ви искам. Искам да започна отначало, а това значи без вас…“ „Говори така, защото е нещастна. Знаеш ли, сигурно е било ужасно да преживее такова нещо… Все едно от затворения манастирски живот са я пуснали направо на свобода и сега не знае къде се намира.“
„… освен това стаята ми е съвсем мъничка, а пък Домисий е непоносима. Върти разни шашми с някакви подозрителни типове, няма да свърши добре. Нощем се катери на покрива, пуши и дрънка с часове по телефона с приятелката си Одри. И двете са тъпкани с мангизи, чудя се откъде имат толкова пари…“
„Ела да посрещнеш Коледа с нас. Сигурна съм, че мама ще е съгласна… още повече, ако майка ти замине…“
„Вечерта на Коледа сме канени у баба и дядо, тя заминава след това…“
„Значи, след това си свободен. Мама може да се обади на баба ти и дядо ти, ако искаш.“
„Няма начин… щото тя не им е казала, че заминава, а нас ни оставя сами. Казала им, че ще ни води на ски, за да й дадат пари. Не са толкова тъпи, ще разберат, но на нея не й пука!“
„Ами другите? Те какво казват?“
„Шарл-Анри изобщо не отваря уста. Все едно е онемял, страх да те хване! Домисий си е татуирала Одри ниско долу на гърба! Представяш ли си! Ако дядо и баба разберат, това ще бъде краят! Развява се гола из къщи като герест петел, а всъщност е една жалка кокошка, глупава патка, гнусен парижки гълъб…“