Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Когато някой те кара да се смееш, когато те е поканил в дома си и е положил всички усилия да се почувстваш добре дошъл, когато ти е дал материали, които биха могли да спасят живота ти, и ти е помогнал да ги свалиш на улицата и да ги натовариш в таксито, когато стоиш под улична лампа в Манхатън и единственото, което те очаква, е апартамент, който е толкова студен, че си го нарекъл „Лагер Безнадежда“, след като си се загубил в собствената си страна и обещанията на света са се оказали кухи, след като те е обзело натрапчивото чувство, че те очаква бъдеще, което не е особено приятно - когато този човек ти се усмихва и стиска ръката ти, когато ти благодари, че си дошъл в дома му, и казва, че няма как да се свърже с теб - изправен си пред труден избор.
Спрях. Опитът и знанията ме караха да напиша фалшив телефонен номер и да си замина с папките им. За какво ми бяха те двамата повече? Обаче си помислих за топлотата, с която ме посрещнаха, за радостта на Брадли заради музиката, която е избрал да слушаме - и не можах да го направя. Извадих мобилния си телефон, извадих на екрана телефонния си номер и го показах на Марси, за да го запише.
През следващите седмици ми се обаждаха и ходехме на кино или в някой клуб, за да слушаме по цели нощи старите блусари, които Брадли обичаше - винаги само тримата. Слава богу, така и не опитаха да ме запознават с жени и не споменаха семинара на Брадли.
През това време той премина през поредица физически и физиологически изследвания и - за негова радост - го оцениха като годен да се върне на работа. Все още куцаше и заради това не го товареха с тежки задачи, но въпреки всичко понякога ми се обаждаше късно вечер, за да ме попита дали не искам да погледна някое местопрестъпление, което според него би ме заинтригувало. Една вечер ми остави съобщение, докато присъствах на редовна сбирка на АА. По това време вече посещавах Анонимните алкохолици - както би казал Толстой, всички наркомани са еднакви, докато всички алкохолици са смахнати по своему. Сега присъствах на много по-интересни сбирки и си казах, че ако ще прекарам живота си в трезвеност, по-добре да се забавлявам.
Сбирката - провеждаше се в олющена църковна зала в Уест Сайд - свърши и оставих останалите отритнати да се шляят във фоайето. Тръгнах на изток, наслаждавах се на необикновено топлата вечер и едва когато видях готическите кули на Дакота Билдинг проверих телефона си за съобщения. Видях номера на Брадли и реших, че е изровил още някой призрак от времето на рокендрола, така че се изненадах, когато натиснах бутона и го чух - за първи път, откакто се познавахме - да иска помощ.
„Имам убийство, което е много странно“ - казваше съобщението. Не обясняваше нищо повече от факта, че става дума за млада жена. Даваше адреса на долнопробен хотел, където искаше да се срещнем.
Казваше се „Истсайд Ин“.
25.
Жената, извършила убийството в стая 89, беше използвала моите познания, моя опит, моят ум и това ме правеше - поне по моя преценка - съучастник в престъплението.
Нямах намерение да оставя подобно нещо без последствия, така че след като асистентите на патолога затвориха чувала с тялото на Елинор, излязох от стаята - по-ядосан отколкото от доста време - и тръгнах надолу по стълбите.
Открих каквото търсех - вратата на кабинета на шефа - в малка ниша близо до рецепцията. Алварес или някое друго ченге я беше заключило, след като са огледали, така че отстъпих крачка назад и я изритах под дръжката.
Звукът на счупено дърво привлече вниманието на едно униформено ченге.
- С Брадли съм - казах му със самочувствието на шеф. Ченгето сви рамене, аз довърших с ритниците и влязох в леговището на отрепката. Смърдеше на пот и цигари.
Сред мизерията видях метален шкаф, завъртян настрани, под който зееше тайник. В тайника имаше солиден сейф. „Консултантът“ крадец, като експерт, вероятно бе знаел точно къде да гледа и вече беше разгадал комбинацията и беше отворил сейфа.
Освен парите в брой и документите вътре имаше компютърни разпечатки на хотелски сметки, два евтини пистолета и десетки разноцветни пликчета. Наведох се и ги огледах: в зелените имаше кокаин, крекът беше в черни, метамфетаминът - подобаващо, както ми се стори - в ледено синьо. Всеки цвят означаваше различен продукт - също като в склад. Отрепката беше сбъркала призванието си - би трябвало да работи в супермаркет.