Аз съм пилигрим

-      Именно. Така че разрових сейфа с дрогата. И намерих компютърни разпечатки с истинските сметки. Те са идеални. Има отчет за всеки цент.

-      Няма как да не са - пазят ги за босовете, които притежават мястото. Можеш да си представиш какво ще стане, ако тази отрепка реши да ги измами.

Посочих едно от нещата, които бях отбелязал.

-      Виж това... убийцата се е нанесла тук на единайсети септември.

Неоправеното легло се сбръчка още повече - този път от изненада. Той се наведе, вгледа се внимателно в записа и попита:

-      Сигурен ли си?

-      Да. Времето показва, че се е регистрирала към пет - само шест часа след рухването на кулите. Все още си бил в болницата, Бен, но съм сигурен, че си прочел - като мен - всичко писано за онзи ден. Целият район е бил като военна зона, от небето е валяла пепел, хората са бягали, за да се спасят, всички са смятали, че се задава нещо още по-лошо. Когато се е регистрирала, във въздуха е имало толкова много дим, че е било тъмно като нощ, по улиците е имало изоставени коли, всичко е било притихнало и са се чували само сирените.

Спомних си, че четох за някакъв свещеник, който ходел по улиците и призовавал хората към последна изповед.

-      Усещането е било като за свършек на света и според компютърните разпечатки са го знаели дори сводниците и проститутките от „Истсайд Ин“. Предната нощ са били заети деветнайсет стаи. През нощта на единайсети - само шест. Цялата дупка - целият квартал - се е изнесъл. Обаче нашата убийца идва точно тук. Вероятно е вървяла пеша и е внимавала къде стъпва сред отломките. Представи си, Бен - изпоцапана от падащия прахоляк, вероятно неузнаваема, с почти прогорени обувки от горещата пепел и може би с кърпа на лицето, за да не диша лютивия дим. Най-накрая влиза през вратата и сваля кърпата - започва да се дегизира на сутринта, а това означава, че единствено отрепката знае как изглежда тя, и то ако може да си спомни. Не че ще го намерим. Казва му, че иска стая. Както стана дума, тук тя не е на мястото си, но вече знае, че ще остане - според разпечатките е платила за два месеца напред.

Бутнах книжата настрани и попитах:

-      Защо, Бен? Защо го е направила? Не е имала къде да отседне ли? Това е единственият хотел в Ню Йорк? Ходила е буквално през запалени въглени, защото ѝ харесва?

Той извади кутийка „Кемъл“ и я остави на бюрото. Понякога просто обичаше да държи цигара. Отбелязах си наум да му поговоря за ползата от дванайсетстъпковите програми.

-      И извади всичко това от някакви си колони с цифри? - попита той. Не отговорих. - Не знам защо го е направила - отбеляза след малко. - Нямам представа.

-      Аз също - отвърнах. - Но нещо се е случило. Онзи ден се е случило нещо, което е променило всичко за нея.

Бен сви рамене.

-      Разбира се. Промени всичко за доста хора.

-      Да, но никой от тях не е наел стая в „Истсайд Ин”. Трябвало е да скрие идентичността си и да живее в изолация. Мисля, че онзи ден е взела решение - смятала е да убие някого. Регистрацията в „Истсайд Ин“ е началото на подготовката ѝ.