Пленница на короната

Що се отнася до мен, всеки път, когато те говорят за това време, си спомням, че баща ми бе този, който бе техен враг, и тяхното другарство бе създадено в страха от него, техният добър настойник и ментор, който изведнъж, за една нощ, се превърна в техен смъртен враг. Трябваше да отвоюват трона от него — той напълно ги бе разгромил и ги беше прогонил от кралството. Понякога, когато мисля за триумфа му, а после за неговото поражение, аз се чувствам толкова чужда в този двор, колкото и първата ми свекърва, Маргарет Анжуйска, тяхна затворничка в Тауър.

Знам със сигурност, че кралицата никога не прощава на враговете си. Всъщност подозирам, че сега тя ни смята за свои врагове. По настояване на съпруга си тя поздравява мен и Изабел с хладна вежливост, и ни предлага места в домакинството си. Но леката й усмивка, когато вижда двете ни, седнали в каменно мълчание, или когато Едуард вика Джордж като свидетел на един спор за някаква битка, а после млъква рязко, когато осъзнава, че това е битка, в която Джордж е бил на другата страна — тези моменти ми показват, че това е кралица, която не забравя враговете си, и никога няма да им прости.

Позволено ми е да отклоня предложената служба в домакинството на кралицата, тъй като Ричард ми казва, че през голяма част от времето ще живеем на север. Най-сетне той получава дела ми от наследството. Джордж взема другата половина, а Ричард иска единствено да поеме владението на големите земи на север, които е спечелил, и да ги управлява лично. Иска да заеме мястото на баща ми на север и да се сприятели със сродниците си от фамилията Невил. Те ще са предразположени към него заради името ми и заради обичта, която хранеха към баща ми. Ако се отнася към северняците добре, открито и честно, както те обичат да бъдат третирани, той ще бъде важен като крал в Северна Англия и ние ще превърнем в свои дворци Шериф Хътън и замъка Мидълхам, нашите домове в Йоркшър. Донесох му като зестра и красивия замък Барнард в Дърам, и той казва, че ще живеем там, зад яките стени, от които се разкрива гледка надолу към река Тийс и нагоре към Пенините. Градът Йорк — където винаги са обичали рода, който носи неговото име — ще бъде наша столица. Ние ще отнесем величие и богатство в Северна Англия, на хората, които са готови да обикнат Ричард, защото той е от династията Йорк, и които вече обичат мен, защото съм Невил.