Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Големите врати пред нас се люшват и се отварят, Ричард взема ръката ми, хвърля ми кос поглед, и казва: «Напред!», сякаш се събираме на бойно поле, и ние пристъпваме в ярката светлина и топлина на приемната на кралицата в замъка Уиндзор.
Както винаги при кралица Елизабет, нейните покои блестят от ярката светлина на най-хубавите свещи, а жените от свитата й са красиво облечени. Тя играе на кегли, и като съдя по смеха и залпа от аплодисменти, когато влизаме, предполагам, че печели. В далечния край на стаята има музиканти, а дамите танцуват — танц в кръг, по време на който се държат за ръце и оформят редици, оглеждат се и се усмихват на любимите си сред придворните, които са се облегнали лениво на стените и оглеждат дамите, като благородни ловци. Кралят седи в средата на стаята, разговаряйки с Луи де Груутхус*, който бе единственият му приятел, когато баща ми прогони Едуард от трона на Англия и изглеждаше сигурно, че е победителят. Тогава Луи беше приятел на Едуард, прие го в двора си във Фландрия, закриляше го и го подкрепяше, докато той набираше войници, събираше кораби и средства, и се върна в Англия като буря. Сега Луи е удостоен с титлата граф Уинчестър, и предстоят специални празненства, на които ще бъде поздравен с титлата. Кралят плаща дълговете си и винаги възнаграждава фаворитите си. За мой късмет, понякога прощава на враговете си.
[* Луи дьо Брюж, известен и като Луи де Груутхус, принц на Стеенхус (1422-1492), фламандски благородник и военачалник, щатхалтер на Холандия и Зееланд — Б.р.]
Крал Едуард вдига поглед, когато влизаме ние — обичният му брат с красивата си млада съпруга, — възкликва от удоволствие, и излиза напред да ни поздрави лично. Винаги се държи непринудено и очарователно с онези, които обича и които го забавляват, а сега взема ръката ми и ме целува по устата, сякаш не помни, че последният път, когато се срещнахме, аз бях в такава немилост, че не ми беше позволено да говоря с него, а трябваше безмълвно да му правя реверанс, когато минаваше край мен.
— Вижте кой е тук! — провиква се той възхитено към кралицата. Тя идва да приеме поклоните ни и позволява на Ричард да я целуне по бузите, а после се обръща към мен. Явно тя и кралят са решили, че трябва да бъда поздравена като сродница и сестра. Само едва доловимият проблясък на ирония в сивите й очи ми показва, че е развеселена да ме види тук — на най-пищното празненство за годината по случай посрещането на съюзника на нейния съпруг — как се издигам сега, след като бях принизена толкова много.
— А, лейди Ан — казва тя сухо. — Желая ви щастие. Каква изненада. Какъв триумф за истинската любов!
Тя се обръща, прави знак на дамите зад себе си, и аз чувствам как смелостта ми изневерява, когато сестра ми Изабел пристъпва бавно напред. Не мога да се сдържа и отстъпвам назад към успокояващото рамо на Ричард, моя съпруг, който стои до мен, докато Изабел, бледа и изпълнена с презрение, прави на двама ни възможно най-незабележимия реверанс.
— Е, ето ви тук и вас, дъщерите на Уорик, и въпреки това и двете сте херцогини от кралската фамилия и мои сестри — казва кралицата, с глас, станал напевен от смеха. — Кой би си го помислил? Баща ви получава от гроба най-добрия избор за зетьове. Колко ли сте щастливи!
Брат й Антъни й хвърля поглед, сякаш споделят някаква шега по наш адрес.
— Явно е, че сме свидетели на радостна нова среща на сестрите Невил — отбелязва той.
Изабел пристъпва напред, сякаш за да ме прегърне, и ме притиска плътно към себе си, за да може да прошепне яростно в ухото ми:
— Ти опозори себе си и изложи мен. Дори не знаехме къде си. Да избягаш като някоя кухненска повлекана! Не мога да си представя какво щеше да каже татко!
Извивам се, измъквам се от хватката й и я поглеждам в лицето.
— Ти ме държеше като своя затворничка и крадеше наследството ми — казвам разпалено. — Какво би си помислил той за това? Какво мислеше, че ще направя? Че ще преклоня глава и ще се преклоня пред Джордж, само защото ти го правиш? Или ти се искаше да съм мъртва, както ти се иска да е мъртва родната ни майка?