Пленница на короната

— А как е Джордж? — пита тя веднага за своя любимец. Ричард ми смига. Явната склонност на херцогинята към фаворизиране беше повод за открити шеги във фамилията до момента, в който я накара да подкрепи претенциите на Джордж за трона. Това беше прекалено, дори за благосклонната привързаност на краля.

— Той е добре, макар че все още се опитваме да уредим наследството на съпругите си — казва Ричард.

— Неприятна работа — тя поклаща глава. — Един хубав имот не бива никога да бъде разпокъсван. Би трябвало да се споразумееш с него, Ричард. В крайна сметка, ти си по-младият син. Редно е да отстъпиш на брат си Джордж.

Такова явно предпочитание не е толкова забавно.

— Слушам единствено себе си — казва Ричард сковано. — Джордж и аз ще се споразумеем да си поделим богатството на Уорик. Бих бил лош съпруг на Ан, ако позволя наследството й да бъде пропиляно.

— По-добре да бъдеш лош съпруг, отколкото лош брат — казва тя лукаво. — Погледни брат си Едуард, който се е поддал на влиянието на съпругата си и предава постоянно семейството си.

— Едуард се прояви като мой добър приятел в този случай — напомня й Ричард. — И винаги ми е бил добър брат.

— Не от неговата преценка се боя — казва тя. — А от _нейната_. Почакай, докато твоите амбиции влязат в разрез с _нейните_, и тогава виж чии съвети ще приеме Едуард. Тя ще го съсипе.

— Наистина, моля се да не го стори — казва Ричард. — Ще вечеряме ли, почитаема майко?

Най-тревожната за нея тема, съсипването на династията поради кроежите на Елизабет Удвил, е постоянна през цялото време на гостуването ни, и макар че Ричард я заставя да млъкне възможно най-често и най-любезно, невъзможно е да се отрекат многото случаи, които тя цитира. За всички е очевидно, че кралицата постига своето и Едуард й позволява да настанява приятелите и близките си на постове, които принадлежат по право на други хора, тя се възползва от правото си да раздава васални имоти повече, отколкото която и да било друга кралица преди нея, облагодетелства братята и сестрите си. Ричард не дава да се каже и дума против брат му, краля; но във Фодърингей никой не обича Елизабет Удвил и сияещата млада жена която видях за първи път през вечерта на големия й триумф, е напълно забравена, отстъпвайки пред образа на алчната зложелателка, която херцогинята описва.

— Изобщо не биваше да бъде коронясана за кралица — прошепва ми тя един ден, когато седим в дневната й стая на долния етаж, внимателно бродирайки маншетите на една риза, която херцогинята ще изпрати на любимеца си Джордж за Коледа.

— Не биваше ли? — питам. — Спомням си коронацията й толкова добре: бях още малко момиче и си мислех, че е най-красивата жена, която съм виждала през живота си.

Презрително присвиване на рамене показва какво мисли сега тази застаряваща красавица за привлекателната външност.

— Тя изобщо не биваше да бъде коронясана за кралица, защото бракът никога не е бил валиден — прошепва тя, прикрила устата си с длан. — Всички знаехме, че Едуард беше сключил таен брак още преди да я срещне. Не беше свободен да се ожени за нея. Всички си мълчахме, докато баща ви планираше брака с принцеса Бон Савойска, защото такъв таен брак може да бъде отречен — трябва да бъде отречен, когато се представя такъв голям шанс. Но обетите, които Едуард положи с Елизабет, бяха просто още един таен брак, всъщност двуженство — и този брак също трябваше да бъде отхвърлен.