Пленница на короната

Ричард, моят съпруг, е винаги до брат си. Той е от близкото обкръжение на приятелите, избягали с Едуард от Англия и завърнали се триумфално с него. Той, Уилям Хейстингс и братът на кралицата, Антъни Удвил, са приятели на краля и негови кръвни братя — заедно до живот; никога няма да забравят бясната надпревара, когато са мислели, че баща ми ще ги настигне, никога няма да забравят плаването, когато са поглеждали тревожно над кърмата на малката си рибарска лодка, търсейки светлините на преследващия ги кораб на баща ми. Когато говорят как са препускали по тъмните пътища с отчаяната надежда, че ще открият Лин, и без да знаят дали там ще има плавателен съд, който могат да наемат или отмъкнат; когато се разсмиват гръмко, спомняйки си, че джобовете им са били празни и кралят е трябвало да даде на лодкаря подплатената си с кожа мантия вместо заплащане, а после трябвало да вървят без пукната пара пеш до най-близкия град, Джордж пристъпва смутено от крак на крак, озърта се и се надява, че разговорът ще поеме друга посока. Защото в онази нощ Джордж е бил врагът, макар че сега се предполага, че всички са приятели. Мисля си, че мъжете, които са яздили с гръмотевичен тропот по нощните пътища в тъмнината, спирайки изпотени от страх да се ослушат за тропот на копита, идващ зад тях, никога няма да забравят, че Джордж бе техен враг в онази нощ, и че продаде родния си брат и собственото си семейство, и предаде своя род в надеждите си да постави себе си на престола. Въпреки усмивките и приятелското им държание сега, въпреки всички преструвки, че са забравили старите битки, те знаят, че в онази нощ бяха преследвани като плячка, и че ако Джордж ги беше настигнал, щеше да ги убие. Знаят, че така върви този свят: трябва да убиеш или да бъдеш убит, дори ако става дума за брат ти, или за твоя крал, или за приятеля ти.