Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
Усмихнах се и сведох глава. Тогава баща ми извади един много дребен подарък, опакован в луксозна синя хартия.
— Не! — казах и го изскубнах от ръката му.
— Хайде, отвори го.
— Не е възможно! — казах и гледах кутийката. Беше голяма колкото ключ. Тежеше колкото ключ. Разклатих — дрънчеше като ключ.
— Просто отвори кутията, слънце — каза майка ми нетърпеливо.
Разкъсах хартията. КЛЮЧ! Огледах го. Ключ от форд! Техните коли не бяха форд!
— Купили сте ми кола?!
— Да, подарък е от двама ни — каза баща ми. — Не е чисто нова, но е само на две години и само на трийсет хиляди километра.
Скочих и ги прегърнах.
— И е моя? Само за мен?
— Да! — извика екзалтирано майка.
Имах кола! Кола! Само за мен! Моя кола!
Пуснах ги и започнах да крещя: „Благодаря благодаря благодаря благодаря благодаря благодаря“, хукнах към всекидневната, после към вратата, отворих я по тениска и боксерки и там, паркиран на алеята към гаража, увит в огромна синя пандела, се кипреше фордът. Миниван.
Взели са ми миниван?! Можело е да вземат всяка една друга кола! От всички коли на света, ми бяха купили миниван! Миниван? О, боже на автомобилната несправедливост! С какво заслужих тази подигравка? Мръсен албатрос, махни се от врата ми! Ти, измамен, подъл Каин! Ти, перверзно чудовище, ти, жесток покровителю на високите автомобилни тавани и малкото конски сили!
Събрах смелост, надянах маската на благодарността, обърнах се и продължих да викам „благодаря благодаря благодаря“, но със сигурност съм звучал малко по-различно, защото това беше актьорско изпълнение. Кофти фалшиво и некадърно изпълнение.
— Е, разбира се, бяхме сигурни, че ще ти хареса, защото ти винаги си обичал да караш моя миниван — каза мама. И двамата сияеха, сляпо вярващи, че са ми осигурили транспорта на мечтите ми.
— Много е удобен да се возиш с приятелите си — добави баща ми. И само като си помислиш, че тези хора са специализирали анализ и разбиране на човешката душа!
— Сега трябва да се приготвим и да тръгваме, за да запазим добри места.
Не бях се къпал, не бях си приготвил дрехи. Технически погледнато, не се налагаше да избирам какво да облека, понеже нямаше да съм… облечен.
— Аз трябва да съм там чак в дванайсет и половина — казах. — Трябва да се приготвя.
Баща ми се намръщи.
— Исках да седнем по-напред, за да направя сним…
— Мога просто да взема МОЯТА КОЛА — прекъснах го. — И да закарам СЕБЕ СИ в МОЯТА КОЛА. — Казах усмихнат до уши.
— Точно така — съгласи се мама развълнувано. И какво толкова! Кола като кола. Но да карам мой собствен миниван, със сигурност беше крачка напред и нагоре спрямо това да карам нечий чужд миниван.
Върнах се на компютъра и информирах детайлно Рейдар и Лейси (Бен не беше на линия) за минивана.
OMNICTIONARIAN96: Всъщност това е страхотна новина, защото можем да оставим охладителя в колата ти. Става ли? Трябва да закарам нашите на церемонията, а не искам да видят.
QTHERESURRECTION: Няма проблем, не е заключен. Какво има в охладителя?
OMNICTIONARIAN96: Понеже никой не пи на партито в нас, останаха 212 бири и искахме да ги занесем в Лейси за партито у тях тази вечер.
QTHERESURRECTION: 212 бири?
OMNICTIONARIAN96: Охладителят е доста голям.
Бен се логна и започна да КРЕЩИ С ГЛАВНИ БУКВИ НА ВСЯКА ДУМА как се бил изкъпал, и как бил съвсем гол, и как трябвало да сложи само тогата и шапката. Всеки пишеше на всеки, темата беше завършването и как щяхме да идем по голи задници. После всички станаха да се приготвят. Влязох в банята и застанах точно под душа, за да усещам водата по лицето си. И си мислех. Ню Йорк или Калифорния? Чикаго или Вашингтон? Можех да тръгна. Веднага. Не само тя имаше кола, вече имах и аз. Можех да ида до петте точки на картата. Мислех си, че дори и да не я намеря, щеше да е по-забавно от поредното скучно лято в Орландо. Но не. Това е като да влезеш с взлом във Воден свят. Иска се внимателно планиране и обмисляне. После перфектният план трябва да се изпълни по брилянтен начин. И след това… нищо. След това е само Воден свят, само дето е нощ и нищо не се вижда. Тя го беше казала: удоволствието не е в това да правиш разни неща, а в изготвянето на план как да ги направиш.
Ето това си мислех, докато стоях под душа. За планиране. Седи в минимола с черната си тетрадка и планира. Може би планира маршрутите си и гледа картата само за да си представи как трябва да осъществи едно такова пътуване. Чете Уитман и подчертава онзи ред с безкрайното пътешестване. Защото това обича да си представя, че прави, това обича да планира.