47-ият самурай [bg]

Дали господин Нии се беше вразумил и бе станал примерен гражданин? Дали сега продаваше застрахователни полици, печени пилета, маратонки, порно касети? Едва ли. Много по-вероятно бе най-после да е привлякъл вниманието, за което толкова е мечтаел, някой да го е взел под крилото си, да са го изкъпали и напудрили, да са му дали пари за хубава прическа, костюм и чифт скъпи италиански черни обувки с остри върхове, да са го научили да си връзва вратовръзката и да си реже ноктите; сега Нии се движеше незабелязано в света на мафията, прибягваше до насилие, когато се наложи, но не спонтанно, безсмислено насилие, породено от внезапен пристъп на гняв. Сега той действаше дисциплинирано, под надзора на много по-интелигентния си шеф.

Нии? Да си виждал Нии? Да си чувал за Нии? Къде се движи Нии? Познаваш ли Нии? Абе, онзи Нии, дето все създаваше проблеми на полицията и се размотаваше с „Карираните“. Хъм, като спомена за „Карираните“, мисля, че новият телохранител в „Милк“ е бил известно време в бандата.

Нии ли? О, да, Нии. Виж какво, нямам никаква представа какво е станало с него. Не беше нещо особено. Може да се каже, обикновено хлапе, с нищо не се отличаваше. А, чакай, спомних си нещо. Обичаше да ходи в един бар, „Шотландски боец“. Винаги си е падал по разни самурайски глупости. Изживяваше се като последния Тоширо Мифуне. Да, „Шотландски боец“, намира се в Ниши Адзабу.

Ето как една вторнишка вечер Ник се озова в „Шотландски боец“ в квартала Ниши Адзабу; седеше сам на бара с чаша разреден бърбън пред себе си и ужасно главоболие, опитвайки се да запази здравия си разум въпреки бездарното свирене на разнородния оркестър изпълняващ келтски военни мелодии със силно японско влияние — мъчение за слуха, неподдаващо се на описание, камо ли да го издържиш. Барът бе декориран с типичните пластмасови боклуци: навсякъде бяха окачени щитове и смешни европейски мечове, които кралете са носели навремето, и големи, уж метални триъгълници, измишльотини от „Черния щит на Фолуърт“, декори в стил Холивуд, само пластмаса. На стените висяха и препарирани глави от лосове и елени, а зад бара дори имаше голям прозорец със стъклописи. Всичко в стила на „Камелот“, японска версия на американския преразказ на оригиналната легенда, която така или иначе не е имала никакво покритие с действителността.