Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Сутринта беше свежа и прохладна, а морето бе достатъчно утихнало, за да накара Ива да си помисли, че може да стане. Закусиха в каютата и с помощта на. Ейдриън тя успя да постигне нещо като утринен тоалет, след което се качиха на палубата. Тенис турнирът беше вече започнал и предоставяше поле за действие за десетина любителски кинокамери, но в голямата си част пътниците представляваха безжизнени вързопи по палубните шезлонги, проснати до недокоснати подноси.
Ейдриън и мис Д’Амидо изиграха първия си сет. Тя бе сръчна и грациозна — очевидно беше добра. Под гладката й като слонова кост кожа се забелязваше още повече топлина, отколкото предишния ден. Помощник-капитанът, който се разхождаше наоколо, се спря и я заговори; пет-шест души, които допреди три дни не беше познавала, я наричаха „Бетси“. Тя вече бе красавицата на рейса, пътеводна звезда за изгладнелите очи на кораба.
Но след малко Ива предпочете да гледа чайките по мачтите и лекото поклащане на извития небесен свод. Повечето от пътниците изглеждаха глупаво със своите кинокамери, които бяха побързали да си купят, а сега не знаеха как да използват, обаче моряците, които боядисваха подпорите на спасителните лодки, бяха мълчаливи, загрубели и близки — сигурно и на тях им се искаше плаването да е приключило.
Бътъруърт седна на палубата до стола й.
— Тази сутрин правят операция на един от стюардите. Сигурно е ужасно при това вълнение.
— Операция? От какво? — попита разсеяно тя.
— Апандисит. Налага се да го оперират сега, защото навлизаме в по-лошо време. Затова корабният карнавал ще се проведе довечера.
— О, горкият човек! — простена тя, защото осъзна, че това сигурно беше нейният стюард.
Ейдриън се показваше като особено галантен и внимателен по време на играта.
— Извинете. Ударихте ли се?… Не, вината беше моя… По-добре партньорката ми да се облече веднага, за да не настине.
Играта беше свършила и те бяха победили. Зачервен и доволен, той се приближи до стола на Ива.
— Как се чувстваш?
— Отвратително.
— Победителите черпят в бара — съобщи той като извинение.
— И аз ще дойда — заяви Ива, но веднага й се зави свят и тя отново се отпусна в стола си.
— По-добре остани тук. Ще ти пратя нещо.
Тя усети, че държането му към нея бе станало малко по-рязко.
— Ще се върнеш ли?
— О, веднага.
С изключение на един морски офицер, който крачеше леко приведен по мостика, тя остана сама на палубата. Когато коктейлът пристигна, се насили да го изпие и се почувства по-добре. Опита се да се развлече с приятни мисли, като си припомни оптимистичните неща, за които бяха говорили с Ейдриън преди отплаването: малката вила в Бретан, децата ще учат френски — това бе всичко, което можеше да си спомни сега, — малката вила в Бретан, децата ще учат френски… И така тя си повтаряше думите отново и отново, докато те станаха безсмислени като широкия бял небосклон. Причината, поради която се намираха тук, изведнъж започна да й убягва и й се стори, че присъствието й тук е случайно и ненужно, искаше й се Ейдриън да се върне бързо, изпълнен със загриженост и нежност, за да й вдъхне увереност. В това, че отиваха за една година във Франция, се таеше надеждата, че има някаква тайна, за да живее човек красиво, някаква реална компенсация за изгубената безгрижна самоувереност, когато си на двайсет и една години.
Денят премина мрачен, наоколо се виждаха все по-малко хора, а ръмящото небе се беше прихлупило. Изведнъж стана пет часът и всички отново се намираха в бара, а мистър Бътъруърт й разказваше миналото си. Тя изпи доста шампанско, но въпреки това смътно се чувстваше зле, като че ли морската болест беше душата й, която се бореше да пробие растящата преграда на ненормалния живот.
— Физически вие сте моят идеал за гръцка богиня — говореше й Бътъруърт.
Беше много приятно да си физическият идеал на мистър Бътъруърт за гръцка богиня, но къде беше Ейдриън? Заедно с мис Д’Амидо бяха излезли на носа, за да видят дъжда. Ива се чу да обещава да си донесе боите и да нарисува Айфеловата кула върху ризата на Бътъруърт за карнавала вечерта.
Когато Ейдриън и Бетси Д’Амидо, вир-вода от дъжда, отвориха с усилие вратата поради силния вятър и влязоха във вече покритата горна палуба, те спряха и се обърнаха с лице един към друг.