Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Филмът запазва най-ужасяващия си момент, а и най-издайническата си социална нападка, за края, когато новата Катрин Рос намира старата (вероятно, смятаме ние, за да я убие). Под ефирната й нощница виждаме, че доста скромните гърди на госпожа Рос са наедрели до размер, който мъжете разговорно наричат „бомби“. И, разбира се, те вече не са гърдите на тази жена, те принадлежат само и единствено на мъжа й. Роботът не е съвсем завършен — на мястото на очите има две ужасяващ черни дупки. Това, разбира се, е доста стряскащо, но лично мен ме побиха тръпки от онези подпухнали силиконови гърди. Най-добрите социални хорър филми постигат ефекта си, като само загатват, а „Степфордските съпруги“, който ни показва само повърхността, без да разяснява как всъщност се случват нещата, е пълен с намеци.
Няма да ви отегчавам с преразказ на „Екзорсистът“ на Уилям Фридкин, друг филм, разчитащ на смущението, предизвикано от променящите се морални норми. Ще приема просто, че щом проявявате достатъчно интерес към този жанр, за да четете дотук, вероятно сте гледали филма.
Ако в края на петдесетте и началото на шестдесетте беше вдигната завесата пред пропастта между поколенията (нали помните „Ти момче ли си или момиче?“ и пр., и пр.), то в седемте години между 1966 г. и 1972 г. се разигра самата пиеса. Литъл Ричард, който през 1957 г. ужаси родителите, като скочи върху пияното си и затанцува буги в своите обувки от крокодилска кожа, изглеждаше направо светец пред Джон Ленън, който заяви, че Бийтълс са по-популярни от Исус — твърдение, което предизвика разни фундаменталисти масово да горят плочите им. Зализаният с брилянтин перчем беше заменен с дългата коса, която вече споменахме. Родителите започнаха да откриват из чекмеджетата на децата си странни билки. Внушенията на рок музиката станаха все по-тревожни: „Господинът с тамбурата“ май беше метафора за наркотици, а песента „Осем мили високо“ на Бърдс изобщо не оставяше място за съмнение. Радио станциите продължиха да пускат записите на една група, дори след като двама от членовете й (мъже) обявиха, че са влюбени един в друг. Елтън Джон призна собствената си алтернативна сексуалност, но това не съсипа кариерата му. И то при положение, че само двадесет години по-рано лудата глава Джери Лий Луис беше смъкнат от ефир, задето се оженил за четиринадесетгодишната си братовчедка.
После дойде войната във Виетнам. Господата Джонсън и Никсън я разположиха из Азия като някакъв огромен мухлясал пикник, на който доста младежи предпочетоха да не присъстват. „Нямам нищо против ония Конгци“, обяви Мохамед Али и му отнеха боксьорската титла, задето отказа да свали ръкавиците и да вземе автомата. Младежите почнаха да си горят повиквателните, да се укриват в Канада или Швеция и да маршируват със знамената на Виет Конг. В Бангор, където аз прекарвах колежанските си години, един младеж беше арестуван, задето заменил седалището на джинсите си с американския флаг. Много смешно, хлапе.
Оказа се, че между поколенията лежи много повече от обикновена пропаст. Като пролома Сан Андреас, те сякаш се плъзгаха по две противоположни социокултурни плоскости и имаха съвсем различни представи за цивилизовано поведение. В резултат се случи не точно земетресение, а времетресение. Филмът на Фридкин, „Екзорсистът“, се появи тъкмо на фона на тази конфронтация между млади и стари и се превърна в социален феномен. Пред кината в големите градове се редяха дълги опашки. И дори в градчета, където животът обичайно замираше към седем и половина вечерта, имаше насрочени среднощни прожекции. Религиозни групи протестираха, социолози с лули разтягаха локуми, журналисти нищеха темата във вечерите без по-сериозни новини. В продължение на два месеца цялата страна беше обсебена от това филмово обсебване.
Филмът (и романът) разказват за опитите на двама свещеници да изгонят демона, обсебил малката Рийгън Макнийл, хубавичко девойче, в ролята Линда Блеър (на която по-късно й предстоеше жестока схватка с един тоалетен плунжер в продукцията на NBC със съмнителна слава: „Родени невинни“). Подтекстът на филма обаче са експлозивните социални промени и той умело фокусира цялата онази младежка революция от шестдесетте и седемдесетте. Историята беше предназначена за всички онези родители, които усещаха ужасени, че губят децата си, но не разбираха как или защо се случва това. Тук пак изплува лицето на Върколака, история тип „Джекил и Хайд“, където прекрасната малка Рийгън се превръща в цинично чудовище, завързано към леглото си и бълващо (с гласа на Мерседес Маккеймбридж) такива очарователни фрази като: „Ще позволиш на Исус да те чука, чука, чука.“ Ако оставим религиозната тема настрана, всички родители в Америка разбираха съществения подтекст на филма, осъзнаваха, че демонът, обсебил Рийгън Макнийл, с удоволствие би подел Рибешкия поздрав на Удсток.