Злокобен танц

Макар „Щамът Андромеда“ и „Нощта на живите мъртви“ да представят космическите пътешествия като източник на опасност, вероятно най-добрият пример за тази идея, съчетана с гениален ум, хипнотизиран от притегателната сила на технологиите, се явява „Промъкващото се неизвестно“ — филм, предшестващ споменатите два. Той е първи от знаменитата поредица за Куотърмас и предлага на зрителите една от възможно най-зловещите загадки в заключена стая: трима учени астронавти са изпратени на мисия в космоса, но се връща само един, при това, изпаднал в кататония. Телеметричните данни и наличието на трите скафандъра говорят, че двамата изчезнали астронавти не са напускали кораба. Но тогава къде са се дянали?

Става ясно, че на кораба се е промъкнал неканен космически пътешественик, сюжетна линия, която откриваме и в „То! Ужасът от космоса“ и, разбира се, в „Пришълец“. Натрапникът (някакъв вид космическа спора) е погълнал колегите на оцелелия астронавт, като е оставил след себе си само някаква пихтиеста сива маса и сега активно работи в тялото на третия астронавт, Виктор Карун, изигран стряскащо добре от Ричард Уърдсуърт. Горкият Карун дегенерира до някакво поресто чудовище с множество пипала, което в крайна сметка е открито, вкопчено в някакво скеле в Уестминстърското абатство и елиминирано (при това съвсем навреме, защото то тъкмо се кани да отприщи своите милиарди спори и да се размножи) с мощен електрически заряд, който го изпепелява.

Всичко описано е стандартно за повечето филми за чудовища. Това, което извисява „Промъкващото се неизвестно“ до висоти, които създателите на „Ужасът на Парти Бийч“ не са и сънували, е тежката, емоционално заредена режисура на Вал Гест и героят Куотърмас, изигран от Браян Донлеви (други актьори са имали възможност да пресъздадат същия образ в други филми и техните версии са леко смекчени). Куотърмас е учен, който може да е, а може и да не е луд, зависи от това как възприемате технологиите. Ако обаче е побъркан, то лудостта му е наситена с достатъчно от Аполониевия метод, та да е също толкова страшен (и опасен), колкото пихтиестата, размахваща пипала маса, която някога е била Виктор Карун. „Аз съм учен, не съм врачка“, сопва се Куотърмас на един смутен доктор, който го пита какво смята, че ще се случи сега. Когато негов колега учен му заявява, че ако опита да отвори люка на разбитата космическа ракета, той лично ще изгори космическите пътешественици вътре, Куотърмас му се нахвърля гневно: „Не ми казвай какво мога или не мога да правя!“. Отношението му към самия Карун е хладнокръвното отношение на биолог към опитна мишка или маймунка Резус. „Много си е добре“, казва той за кататоничния Карун, който седи на нещо, подобно на зъболекарски стол и се взира напред с очи, черни и мъртви като въглени, извадени директно от ада. „Знае, че се опитваме да му помогнем.“