Злокобен танц

Основните теми на техно-хорър филмите от шестдесетте и седемдесетте се променят с променящите се тревоги на хората, преживели онези времена. Филмите за гигантски насекоми отстъпват място на филми като „Проекта Форбин“ („Софтуерът, който завладя света“) и „2001“, които представят идеята за компютъра като върховен бог или дори по-неприятната идея (налудничаво изпълнена, ако си говорим честно) за компютъра като някакъв сатир, болезнено обрисувана в „Демонично семе“ и „Сатурн 3“. През шестдесетте източник на ужаса е представата за технологиите като някаква подобна на октопод система — вероятно притежаваща свой разум и затрупваща ни под купища бумаги и информация — която е ужасна, когато работи („Проектът Форбин“) и дори по-страшна, когато се повреди. В „Щамът Андромеда“ например малък отрязък хартия се подпъхва под чукчето на телетипа, заглушава звънчето и така едва не предизвиква края на света (по начин, който Руб Голдбърг92 със сигурност би одобрил).

Накрая стигаме до седемдесетте години, които кулминират с не особено успешния, но добре замислен филм „Пророчество“ на Франкънхаймър, който поразително прилича на филмите за гигантски насекоми от петдесетте (само първопричината е различна) и на „Китайски синдром“ — хорър филм, който обединява трите най-големи технологични страхове: страх от радиация, страх за природата и страх от технологиите, излезли от контрол.

Преди да приключим този кратък преглед на продукциите, разчитащи на масовото недоверие към технологиите, за да постигнат ефект подобен на Куката (филми, които се обръщат към лудита93 у всеки от нас), трябва да споменем и няколко филма на тема космически пътешествия, които попадат в същата категория. Ще изключим обаче такива ксенофобски истории като „Земята срещу летящите чинии“ и „Мистерианците“. Филмите, които се концентрират върху възможната Дионисиева страна на космическите експедиции (като „Щамът Андромеда“ и „Нощта на живите мъртви“, където сателитът връща на Земята опасни, но не разумни създания от космоса), трябва да се разграничават от чисто ксенофобските филми за нападения от чуждоземни раси, където човечеството е в пасивната роля на жертва на някакви звездни бандити. В този жанр филми технологията често има ролята на спасител (като в „Земята срещу летящите чинии“, където Хю Марлоу използва своето ултразвуково оръжие срещу електромагнитното управление на летящите чинии, или „Нещото“, където Тоби и компания използват електричество, за да изпържат звездния зеленчук) — Аполониевата наука разгромява Дионисиевите злодеи от планетата Х.