Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Ако всички сме луди, то лудостта става въпрос на степен. Ако лудостта ви е такава, че ви подтиква да колите жени като Джак Изкормвача или Кливландския Убиец, тогава ви затваряме в лудницата и толкоз (само дето никой от тия двама любители хирурзи не е бил заловен, хи-хи-хи). Ако от друга страна лудостта ви се изразява в това да си говорите сам, когато сте под напрежение или да си чоплите носа в сутрешния автобус, ви оставяме намира… макар да е съмнително дали ще ви поканят на по-изисканите партита.
У всеки от нас може да се събуди жаждата за линч (изключвам миналите и настоящи светци, но пък и светците винаги са били побъркани по свой собствен начин) и от време на време тази кръвожадна личност трябва да бъде освободена и да бъде оставена да бесува. И ето че пак стигнахме до Върколака. Нашите емоции и страхове формират отделно тяло, което има нужда от упражнения, за да поддържа тонуса си. Някои от тези емоционални „мускули“ са напълно приемливи и дори се насърчават в цивилизованото общество. Това са, разбира се, емоциите, които обичайно поддържат статуквото и обществената структура. Любов, приятелство, вярност, доброта — всички тези чувства и емоции се аплодират и обезсмъртяват в посредствените куплети, отпечатани по сладникави поздравителни картички и в стиховете (не смея да ги нарека поезия) на Ленард Нимой.
Когато демонстрираме този тип емоции, обществото ни обсипва с положителни реакции. Това става ясно от най-ранна възраст. Когато като деца прегръщаме лигавата си малка сестричка и я цункаме, всички лели и чичовци се усмихват и чуруликат, и възклицават: „О, колко мило, колко сладко?“. Това поведение от своя страна води до такива жадувани лакомства като шоколадови бисквити например. Ако обаче притиснем пръстите на малката лигла на вратата, следват санкции — гневни изблици от родители, лели и чичовци и вместо шоколадови бисквити — пердах.
Тези нецивилизовани емоции обаче не изчезват и настояват да бъдат периодично упражнявани. Разказваме си такива „извратени“ вицове като: „Каква е разликата между ремарке пълно с топки за боулинг и ремарке пълно с умрели бебета?“ („Не можеш да разтоварваш топките с вила…“, виц, който, между другото, чух от един десетгодишен). Ние, разбира се, стреснато се отдръпваме от този тип смешки, но в първия момент, когато ни хване неподготвени, вицът може и да изтръгне от нас неловка усмивка, което идва да покаже, че ако всички ние сме част от Човешкото Братство, то също споделяме и Човешката Лудост. Аз по никакъв начин не защитавам извратения виц или лудостта, просто се опитвам да обясня защо най-добрите хорър филми, както и най-добрите приказки, успяват да са реакционистки, анархични и революционни едновременно.
Моят агент, Кърби МакКоули, обича да разказва една сцена от филма на Анди Уорхол „Лош“, при това я разказва с насладата на заклет почитател на хорър филми. Майка изхвърля бебето си от прозореца на небостъргач. Веднага след това виждаме тълпата, събрала се долу, и чуваме силен плясък. Друга майка си проправя път през тълпата, като води собствения си син до червената каша (която очевидно е диня с извадени семки), посочва я и казва нещо като: „Това те чака и теб, ако си лош!“ Историята е извратена, точно като онази с ремаркето с мъртви бебета — или другата, за малчуганите, изгубени в гората, наречена „Хензел и Гретел“.
На мистичния хорър филм, както и на извратените шеги, се пада да свършат една особено мръсна работа. Те умишлено извличат всичко най-лошо у нас. Освобождават първичните ни морбидни инстинкти, най-извратените ни садистични фантазии и всичко това, съвсем удачно, се случва на тъмно. По тази причина добрите либерали обикновено странят от хорър филмите. Лично за мен гледането на най-агресивните хорър филми — „Зората на мъртвите“ например — е като да отворя капак в цивилизованото си съзнание и да хвърля кофа сурово месо на алигаторите, които плуват в подземната река долу.
Защо да го правя? Защото това им пречи да излязат навън. Те си остават там долу, а аз тук горе. Ленън и Макартни бяха казали, че всичко, от което се нуждаем, е любов и аз съм склонен да се съглася с тях. Стига, разбира се, алигаторите да са нахранени.
9
А сега, откъс от симпатичната малка книжка на поета Кенет Патчен, „И така да е“:
Това е настроението, което най-добрите мистични хорър филми, „приказките на ужаса“, събуждат у нас. То показва, че под нивото на най-първична агресия и морбидност има още едно, финално ниво, на което страшните филми въздействат най-силно. Което е добре за нас, защото ако го нямаше това още нещо, човешкото въображение би било хилаво и бедно и напълно би засищало нуждата си от хорър с истории от рода на „Последната къща отляво“ и „Петък 13-ти“. Филмът на ужасите се кани да ни навреди и още как. И точно затова се спотайва тук, в най-тъмната част на гората. На това, най-дълбоко ниво, хорър филмът изобщо не си поплюва: той иска да ви докопа. Веднъж щом насади у вас детинската гледна точка и нагласа, той ви пуска някоя от своите малобройни и съвсем прости хармонични мелодии — най-голямото ограничение (и следователно най-голямото предизвикателство) за хорър жанра, е неговата собствена стриктност. Нещата, които плашат хората на най-първично ниво, могат, както математическите дроби, да бъдат сведени до онези няколко, които вече не могат да се съкращават. И когато това се случи, анализ от рода на този, с който аз запълних страниците дотук, става невъзможен… а дори да е възможен, е безсмислен. Можем само да посочим постигнатия ефект и това е всичко. Да се опитваме да продължим по-нататък, би било като да се опитваме да делим прости числа на две равни части. Ефектът обаче може да се окаже съвсем достатъчен. Има филми, като „Изроди“ на Браунинг, от които ни омекват коленете и можем само да си мърморим: „Моля ви, нека спре“. Това са филмите, които ни държат под своето магическо въздействие и не може да го разбие дори повтарянето на онова най-мощно заклинание: „Това е само филм“. И целият този ефект може да бъде предизвикан с онази единствена вълшебна фраза от приказките: „Имало едно време.“