Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Виждаме трима младежи (един от тях е нароченият герой на филма, в ролята Уилям Кат) да пробват смокинги за бала в сценка, типична за „Махленските хлапета“96 — изпълнена с комичен диалог и поведение. Виждаме момичетата, които са унижили Кери в училищната съблекалня, като са я замеряли с тампони и превръзки, да правят наказателни обиколки на спортния терен на фона на детинска тромава мелодия, напомняща „Походката на слончето“. И все пак, зад всички тези младежки и донякъде забавни училищни сценки се усеща някаква куха, неконцентрирана омраза, задаващото се не съвсем планирано отмъщение над едно момиче, което се опитва да се издигне над прослойката си. По-голямата част от филма на Де Палма изглежда лековат и закачлив, но се усеща, че тази шеговитост е измамна и опасна. Зад нея се промъкват гаменските усмивки, превърнали се в застинали гримаси и момичетата, които сега правят невинните си упражнения, но малко преди това са крещели „Сложи си тапата, сложи си тапата, сложи си тапата…“. Най-ясно доловима е онази кофа със свинска кръв, закрепена на гредата, под която Кери и Томи (Кат) ще бъдат короновани за Крал и Кралица на бала… която търпеливо чака своя момент.
Де Палма е много ловък и умело се справя с манипулирането на предимно женския състав. Докато пишех, аз усещах как безрадостно влача крака към заключението, като се опитвах да направя каквото ми беше по силите с онова, което знаех за жените (което въобще не беше много). Това мое усилие, мисля, се усеща в завършената книга. Тя се чете бързо и приятно и поне според мен е доста завладяваща. Но се усеща и някаква тежест, която не трябва да присъства в един добър популярен роман, някаква прекалена субективност, която така и не можах да премахна от текста. Книгата изглежда достатъчно достоверна и ясна по отношение на героите и техните постъпки, но й липсва стилът, придаден във филма на Де Палма.
Книгата прави опит да разгледа директно гимназиалната социалната система; Де Палма прави по-завоалиран разбор на тайния училищен живот… и доста по-язвителен. Филмът му се появи по време, когато критиците се жалваха, че не се правят филми със значими женски роли, но никой от тях не отбеляза, че филмовата версия на „Кери“ принадлежеше почти изцяло на дамите. В книгата Били Нолан е значим — и доста плашещ — образ, във филма той е избутан до полуподдържаща роля. Томи, момчето, което води Кери на бала, в романа е представено като младеж, който откровено се опитва да постъпи мъжествено и по свой собствен начин да се измъкне от кастовата система. Във филма той е само маша в ръцете на приятелката си, неин инструмент, чрез който тя изкупва своята вина за унижението на Кери.
„Не излизам с хора, с които не искам да бъда“, обяснява Томи търпеливо. „Каня те, защото искам да те поканя.“ За себе си, той знае, че това е истината.
Във филма обаче, когато Кери пита Томи с какво е заслужила да я покани на бала, той й отговаря с разсеяна чаровна усмивка: „Защото хареса стихотворението ми“. Което, между другото, е написано от приятелката му.
Романът разглежда училището по относително обичаен начин: като вече споменатата човекомелачка. Социалната гледна точка на Де Палма е по-оригинална. Той вижда тази гимназия за бели деца в предградията като един вид матриархат. Накъдето и да погледнете, ще видите момичета зад кулисите, дърпащи невидими конци, фалшифициращи избори, използващи приятелите си, както намерят за добре. На този фон, положението на Кери става двойно по-плачевно, защото тя не е в състояние да прави нищо подобно — тя може само да чака да бъде спасена или заклеймена от чуждите действия. Единствената й сила е нейната телекинетична дарба и така в крайна сметка книгата и филмът стигат до една и същ кулминация: Кери използва своя див талант да срути цялата изгнила система. Според мен, една от причините за успеха на тази история и като печатно издание, и като филмова версия, се състои в следното: отмъщението на Кери е нещо, което всеки ученик, на когото са смъквали шортите в часовете по физкултура или са замазвали стъклата на очилата с палец, би одобрил. Разрушаването на физкултурния салон от вбесената Кери (и разрушителното й завръщане у дома, спестено във филма по финансови причини) е мечта за всеки социално потиснат ученик.
96
Американски филм от 1946 г., чиито герои са група хлапета, противопоставящи се на местна криминална банда. — Б.пр.