Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Добрата новина беше, че по-голямото момче заминаваше на лагер, давайки по този начин възможност на Джос да извежда малкия сам в парка. Лошата обаче беше, че Дийна интерпретира това като нещо, което не е включено в договора, и се почувства по-свободна от всякога да я товари с допълнителни задачи.
Доказателството беше списъкът с хранителни продукти в джоба й — стоки от пет различни магазина. Поне вече имаше възможност да използва кола в рамките на официалното си работно време. Една неделя, когато Дийна я помоли на прибиране от среща на клуба по ски да вземе някакви продукти, без дори да си направи труда да я попита дали разполага с достатъчно пари, Джос се озова с две огромни и тежки торби в метрото.
Все пак във великолепен летен ден като днешния почти бе в състояние да забрави за това. За разлика от останалите бавачки и майки, бе тичала с Барт из площадката и бе изкачвала стъпалата на пързалките близо половин час.
— Много е забавно! — провикна се детето. — Какво да правя сега?
— Каквото искаш — огледа се наоколо Джос. — Може би ще отидем на люлките?
Барт изглеждаше въодушевен, но в следващия момент в очите му се появи колебание.
— Колин каза, че те са само за разглезени момичета.
О, пак този Колин. Идваше й да го удуши. Влияеше лошо върху по-малкия си брат. С всеки изминал ден все повече се уверяваше в това.
— Виждаш ли наблизо някакви разглезени момичета? — обърна се към него тя. Единственото дете на люлките беше момче с около две години по-голямо от самия него.
— Не — призна Барт.
— Може би ти говори такива неща само за да изглежда по-важен, задето сам не ходи там — подхвърли Джос. — Не че трябва да го прави или нещо такова. Ей, ами ако пък се страхува да се люлее? — Може би беше непочтено да очерня Колин, когато го няма наблизо, за да се защити, но беше уморена и ужасно разгневена от начина, по който той интерпретира всичко, което прави брат му.
Защото, честно казано, Колин беше един малък негодник.
— Аз харесвам люлките — отвърна Барт, загледан към тях.
— Е, аз също, така че да вървим. — Улови го за ръката и го поведе нататък, след което му помогна да се качи на едната и го залюля силно, докато детето се заливаше от смях.
— Виж колко съм високо, Джос! — крещеше той отново и отново.
Може би беше надвила лошото влияние на Колин. Във всеки случай бе уверена, че Барт си прекарва чудесно.
— Ти продължавай — каза след малко, вече останала съвсем без дъх, но продължавайки да се смее. — Аз ще седна да си почина.
— Искам да ме гледаш непрекъснато — подвикна малкият. — Виж, краката ми сякаш докосват небето.
— Страхотно! — помаха му с ръка Джос, докато минаваше покрай нея, преди отново да се издигне високо.
— Джослин?
Тя се извърна стреснато и се озова лице в лице с висока жена с черна коса и зашеметяващо сини очи.
— Д-да?
— Ти си Джослин, която работи у семейство Оливър, нали? — попита непознатата, сочейки с ръка към Барт, който продължаваше да й подвиква от люлката.
Тя усмихнато му помаха още веднъж, после се обърна към непознатата:
— Да. А вие коя сте?
— Фелиша Парсънс. А онзи хлапак там е синът ми Зак. — Посочи към тъмнокосо, около седемгодишно момче, което очевидно се караше с по-малко от него дете, а млада набита жена се опитваше да ги разтърве. — Имам нужда от бавачка и искам да знам каква е тарифата ви.
— Съжалявам, госпожо Парсънс, но вече имам работа. — Вярно, такава, която мразеше, ако трябваше да бъде откровена докрай. И би направила всичко възможно, за да се отърве от нея. Само че нямаше начин.
Фелиша я изгледа така, сякаш Джос бе малоумна.
— Това ми е известно. Само се интересувах дали още работите за семейство Оливър. Искам да знам колко ще ми струва да разваля договора им с вас.
Джос не можеше да повярва, че за втори път някой идва при нея и й предлага работа, въпреки известния факт, че работи за друг. Обаче договорът си беше договор и тези жени би трябвало да са наясно с това. Не би могла да приеме по-доброто предложение, колкото и да й се искаше да го направи.
— Наистина съжалявам — каза тя, като не откъсваше очи от Барт, който в момента се катереше по дебело въже. В същото време синът на новата й позната най-сетне бе откъснат от момчето след поредния опит на детегледачката. — Няма как да прекратя договора си. — Посочи с ръка към детето. — Струва ми се, че малкият има нужда от вас.
Жената се обърна в указаната посока, после махна с ръка пренебрежително.