Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
– Ще предам всичко, бъдете спокоен.
Клисарят сложи молитвеника на бюрото и се оттегли с поклон. Дори когато затвори вратата, продължаваше да се колебае и гледаше недоверчиво. Църковният служител си тръгна и Мариус се учуди на настойчивостта, с която бе поискал да види лично госпожица Клер. Смътно си спомни похвалите на Донадеи по повод на младата сестра на господин Мартели. Гледаше молитвеника и мисълта му се губеше в неясни догадки.
Протегна машинално ръка и взе книгата. Извади я от калъфа. Беше една от онези големи, почти квадратни книги, гравирана със сребро по ъглите и с богата подвързия, върху която бяха извезани инициалите на девойката. Мариус разглеждаше молитвеника и го въртеше из ръцете си. Изведнъж забеляза ъгълче на лист, което се подаваше от книгата. Отвори я, тласкан от необяснимо любопитство, и пред него падна сгънат на четири лист. Беше фин и розов, ухаеше леко на тамян. Мариус се канеше да го сложи обратно в книгата, но когато забеляза инициал "Д" и релефен кръст, го разгъна и ето какво прочете:
Скъпо дете, вие, чието спасение Господ ми повери, изслушайте, моля ви, плана, който имам за постигане на вечното ви щастие. Не посмях да ви го кажа на глас, защото се страхувах да не се поддам на възхищението, което поражда у мен вашата почтеност.
Не бива да оставате в къщата на брат си. Там ще се погубите. Брат ви почита модерните идоли. Елате, елате с мен. Ще се усамотим някъде. Ще ви предам в Божиите ръце.
Може би сълзите и тръпките ми са ви разкрили тайната на сърцето ми. Обичам ви така, както Светата църква, нашата майка, обича чистите души, които ѝ се обричат. Сънувам ви всяка нощ, виждам как, прегърнати в неземна прегръдка, се възкачваме към небето с ангелска целувка.
Ах, не се колебайте пред повика на Господ, елате. Има една висша религия, която не разкриваме на всеки. Тя съединява човешките същества и прави от тях съпрузи, а не мъченици.
Спомнете си за нашите разговори. Кажете си, че ви обичам, и елате. Ще ви чакам с пощенска кола на съседната улица.
Като прочете това писмо, Мариус остана изумен. Абат Донадеи направо предлагаше да отвлече госпожица Клер. Писмото бе напоено с миризмата на тамян, с някакъв неясен мистицизъм, който прикриваше истинския му смисъл с благочестиви и ласкави слова. Идеята беше казана с други думи, размита в странен стил, с който си служат някои свещеници. Но Донадеи без съмнение не бе успял да намери религиозна перифраза, с която да замести думата пощенска кола. Лицемерното му писмо завършваше с грубо предложение, което не оставяше съмнения. Някакво остро желание бе увлякло грациозния абат и го бе накарало да забрави прикритостта, която го ръководеше в постъпките му.
Младежът препрочете писмото. Питаше се какво да направи. Беше възмутен, обземаше го ярост. Задържаше го някаква неспокойна мисъл. Той не знаеше какво зло е било сторено, не знаеше какво мисли госпожица Клер и се боеше, че Донадеи бе вече успял да смути сърцето на младото момиче в тайнствения мрак на изповедалнята. Преди да нападне свещеника, искаше да разбере няма ли да засегне жертвата му. За нищо на света не би повдигнал скандал, който със сигурност би убил господин Мартели.
Реши да накаже абата по оригинален начин, ако трябваше да наказва само него. Взе молитвеника и отиде при госпожица Клер. Страхуваше се да не види по лицето ѝ вълнение, което би потвърдило съмненията му.
17
Госпожица Клер Мартели беше висока и красива двадесет и три годишна девойка, която обстоятелствата бяха тласнали към религията. Трябвало да се омъжи за един от братовчедите си, но той се удавил по време на някакво увеселение. Отчаянието я бе подтикнало към Бога и постепенно, посещавайки църквите, бе започнала да изпитва блаженство. Острата миризма на тамяна я упояваше, монотонните гласове на свещениците я успокояваха.
Не можеше да се каже, че бе безпределно отдадена на вярата. Това по-скоро бе едно нежно и съзерцателно създание, намерило утеха в религията. Може би по-късно щеше да се пробуди, да се върне към радостите на живота. В очакване на този ден тя живееше уединено, спокойно и трезво. Брат ѝ, свободомислещ републиканец, нежна и широка душа, ѝ разрешаваше да се посвещава на църквата. Използваше правата си на глава на семейството само за да бди над интересите на девойката и да ѝ осигури независимо положение.