Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
— Може би Джанет не е знаела. Не се е досетила, че става въпрос за него.
— Тъкмо това се опитваше да внуши на всички! За да не разберете каква отврат е самата тя.
Тази година думата отврат беше на мода в "Брейкбилс" и всички я употребяваха с повод и без повод. Куентин щеше да продължи да защитава Джанет, но изведнъж нещо му прищрака.
— Затова не те поканиха тук — промълви. — Сега разбирам, че е било заради брат ти.
Тя машинално кимна, но явно го слушаше с половин ухо. Острият й ум правеше дисекция на фактите, наместваше липсващите парченца от кошмарната мозайка.
— Страхували са се да не пострадам и аз прошепна след малко. — Божичко, защо всички освен нас са толкова глупави?
Спряха на няколко метра от изхода на лабиринта под арката, образувана от живите плетове, сякаш искаха да останат още малко в полумрака, сякаш светлината ги плашеше.
— Поне сега знам какво е станало с Чарли — промълви Алис. — И все пак защо тя ни разказа тази история, Куентин? Знаела е, че ще ми причини болка. Защо го направи?
Той поклати глава. Неприятно му беше, че в сплотената им групичка може да възникне конфликт. Искаше му се да намери приемливо обяснение за постъпката на Джанет. Искаше му се всичко помежду им да е като преди.
— Според мен тя ти завижда, защото си по-красива от нея — изтърси най-накрая.
Алис презрително изсумтя:
— Завижда на двама ни, понеже сме щастливи. Открай време е влюбена в Елиът. А той не я обича.
— Какво? Момент така. — Куентин тръсна глава, като че ли така съзнанието му щеше да се избистри. — Защо Джанет желае Елиът?
— Защото не може да го има! — горчиво процеди Алис, без да го погледне. — А тя държи да притежава всичко, абсолютно всичко. Цяло чудо е, че не се е опитала да свали и теб. Да не мислиш, че вече не е спала с Джош?
Излязоха от лабиринта, изкачиха се по стъпалата и застанаха на задната тераса, обсипана с преждевременно опадали листа, и озарена от жълтеникавата светлина, струяща през остъклените врати. Алис избърса лицето си с опакото на дланите си. Куентин машинално й подаде хартиена кърпичка, за да си издуха носа, но мислите му бяха другаде. За пореден път се изумяваше колко загадъчен и невидим е заобикалящият го свят.
Пета година
После дойде септември и останаха само Куентин и Алис. Другите си бяха заминали при първите слани сред вихрушка от опадали листа. Раздялата си бе жива мъка, но подобно на ликьор в коктейл тя беше примесена с още по-осезаемо чувство на облекчение. Куентин искаше отношенията им да са добри, даже съвършени. Обаче съвършенството си е тягостна работа, понеже зърнеш ли най-малкия недостатък, всичко заминава на кино. Съвършенството съставляваше част от митологията на Куентин за "Брейкбилс", повествование за тамошния му живот, старателно съчинен разказ и благоговейно поддържан като във "Филория и отвъд". Как би искал не само да го разказва, но и да вярва! Само че му ставаше все по-трудно. В някакъв подземен резервоар се беше натрупало напрежение и накрая всичко гръмна. Дори Куентин със своя безграничен капацитет да си затваря очите за очевидното беше започнал да схваща някои неща. Може би Алис беше права, може би Джанет наистина я мразеше и обичаше Елиът. Може би ставаше въпрос за нещо друго, толкова очевидно, че Куентин не би понесъл директен сблъсък. Така или иначе връзките помежду им се износваха и те губеха вълшебната си способност да се обичат с лекота. А сега, въпреки че никога нямаше да е същото, въпреки че никога нямаше да бъдат заедно постарому, той поне щеше да запомни всичко, както му изнасяше. Спомените бяха безопасни, навеки запечатани като в кехлибар.
Със започването на семестъра Куентин свърши нещо, което твърде дълго беше отлагал: отиде при директора Фог и призна какво се е случило с Джулия. Фог само се начумери и каза, че щял да има грижата. На Куентин му идеше да го сграбчи за ревера и да го раздруса заради страданията, на които я беше подложил, прецаквайки заклинанията за памет. Опита се да му обясни, че е накарал Джулия да се мъчи по начин, недопустим за живо същество. Фог само го гледаше, без да се помръдне. Накрая Куентин го накара да обещае, че ще приложи разпоредбите максимално в нейна полза. За друго не се сети. На излизане от кабинета се чувстваше по-зле, колкото при влизането.
Докато вечеряше или между занятията се разхождаше по прашните коридори, огрявани от косите лъчи на следобедното слънце, постепенно осъзна, колко малко от другите колежани познава, колко изолирани са били с Алис през изминалите две години. Сами по себе си всички групи представляваха клики, но Физиците бяха особено сплотени, а сега от тях бяха останали само той и Алис. Все още имаше занятия с другите петокурсници и разговаряше с тях, но знаеше, че вниманието им е насочено другаде.