Злочестие [bg]

Искри. Снимки на Злочестие? На Епичния?

— Всички тайни, които сме преследвали, може да се намират на този дата драйв — продължи Тиа. — Отговорите, които сме търсили през целия си живот. Ти определено можеш да го разбереш. Моят план ви доведе дотук; трябва да направим последната крачка. Тези данни си струват риска.

От този ъгъл можех да виждам през един стъклен прозорец на външната част на сградата. Злочестие си беше там, разбира се. Винаги е бил там — дупката от куршум в небето. Злочестие… един Епичен. Най-висшият даряващ? Щяхме ли да намерим отговора в това петно ярка светлина? Щяхме ли да открием защо всичко това е започнало?

Смисълът от появата на Епичните… Истината?

— Не, Тиа — възразих аз. — Разкриха ни, а групата ми е в сериозна опасност. Не можем да вземем тези данни точно сега. Ще го направим по-нататък.

— Толкова близо сме — продължи тя. — Аз няма да зарежа това, Дейвид. Съжалявам. Групата е моя, и като старши Възмездител аз…

— Старши Възмездител? — намеси се Меган. — Че ти ни изостави.

— Казва предателката.

Меган се стегна. Стоеше до мен, ръката ми лежеше на рамото ѝ, ала не можех да видя много от нея. Залата беше изцяло черна — гостите се блъскаха в разни предмети и объркано говореха на висок глас. От другата страна на помещението някакъв Епичен грейна като червена светкавица и освети мястото. Скоро и втори Епичен засвети с по-мека, синя светлина.

— Тиа — започнах аз и опитах да бъда разумен. — Аз командвам мисията и ви казвам да се изнасяте. Тази информация не си струва излагането на групата ми на опасност. Ейбрахам, Мизи, изнасяйте се.

По линията се възцари мъртва тишина. Можех да си ги представя един етаж по-надолу — как гледат Тиа в очите и размишляват.

— Прието, Дейвид — обади се Ейбрахам. — Група Хип се измъква.

— Аз съм с него — потвърди Мизи. — Сега не е времето за борби за власт, Тиа. Да се изнизваме оттук.

Тиа измърмори нещо, което не можах да чуя, но не поднови спора. Меган ме дръпна за ръката и ме поведе през последната отсечка от разстоянието към вратата на стълбата, която вече можехме да видим заради излъчвания от неколцина светещи Епични блясък. За нещастие, при изключеното осветление натам се събираше и антуражът на Проф и ни препречи пътя.

— Дейвид? — попита Мизи малко по-късно по линията. — Ами вие двамата?

— Продължавайте с извънредния план за изнасяне — отговорих ѝ аз. — Имаме фалшиви самоличности. Тук горе сме в безопасност.

— Готови сме — обади се Ейбрахам. — Няма да ни трябват надуваеми неща. За съжаление, разполагаме с нещо по-добро.

— Давайте — намеси се Коуди. — Трябва да сте чисти.

Стори ми се, че чух отварянето на прозорец надолу, или поне усетих вибрациите.

— Парашути! — изкрещя някой към нашия прозорец. — Навън!

Всички се втурнаха към прозорците; Меган и аз се отдръпнахме. Епичните на Проф се струпаха покрай нас към някакъв прозорец и тогава младата жена, която ми се стори, че съм разпознал, направи знак с ръка на неколцина от охраната. Тя погледна Проф, който стоеше скръстил ръце, осветен от грейналите близо до него Епични. Той кимна.